Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   lv Jautāt ceļu

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [četrdesmit]

Jautāt ceļu

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Извинете! A-v--n-j-et- ---z-! A___________ l_____ A-v-i-o-i-t- l-d-u- ------------------- Atvainojiet, lūdzu! 0
Можете ли да ми помогнете? Va- J-- varat --n----ī-zēt? V__ J__ v____ m__ p________ V-i J-s v-r-t m-n p-l-d-ē-? --------------------------- Vai Jūs varat man palīdzēt? 0
Къде има тук добър ресторант? Kur-še-t---------r-s---ā-s? K__ š___ i_ l___ r_________ K-r š-i- i- l-b- r-s-o-ā-s- --------------------------- Kur šeit ir labs restorāns? 0
Завийте наляво зад ъгъла. Krus--j-m- eji-- -a -re--i. K_________ e____ p_ k______ K-u-t-j-m- e-i-t p- k-e-s-. --------------------------- Krustojumā ejiet pa kreisi. 0
Вървете след това направо. T-d -jie- ----el- ---a----a----. T__ e____ n______ g_____ t______ T-d e-i-t n-l-e-u g-b-l- t-i-n-. -------------------------------- Tad ejiet nelielu gabalu taisni. 0
После продължете сто метра надясно. T-- e---t si--s -------pa-l-b-. T__ e____ s____ m_____ p_ l____ T-d e-i-t s-m-s m-t-u- p- l-b-. ------------------------------- Tad ejiet simts metrus pa labi. 0
Можете да вземете и автобус. Jū--v---t br-uk----ī--r au---u-u. J__ v____ b_____ a__ a_ a________ J-s v-r-t b-a-k- a-ī a- a-t-b-s-. --------------------------------- Jūs varat braukt arī ar autobusu. 0
Можете да вземете и трамвай. J----a----br---t -r- ar--r-m----. J__ v____ b_____ a__ a_ t________ J-s v-r-t b-a-k- a-ī a- t-a-v-j-. --------------------------------- Jūs varat braukt arī ar tramvaju. 0
Можете и да карате след мен. Jū- va-a---ienk---i -r--kt-aiz m-n-s. J__ v____ v________ b_____ a__ m_____ J-s v-r-t v-e-k-r-i b-a-k- a-z m-n-s- ------------------------------------- Jūs varat vienkārši braukt aiz manis. 0
Как да стигна до футболния стадион? Kā--s v--u--ok-ūt-l--z-f-----a --adi----? K_ e_ v___ n_____ l___ f______ s_________ K- e- v-r- n-k-ū- l-d- f-t-o-a s-a-i-n-m- ----------------------------------------- Kā es varu nokļūt līdz futbola stadionam? 0
Пресечете моста! Br---ie---ā-i-t---am! B_______ p___ t______ B-a-c-e- p-r- t-l-a-! --------------------- Brauciet pāri tiltam! 0
Карайте през тунела! B-a--ie--c-u-i---ne-i-! B_______ c____ t_______ B-a-c-e- c-u-i t-n-l-m- ----------------------- Brauciet cauri tunelim! 0
Карайте до третия светофар. Br-----t -īd--t-eš--a--l-ks-f-r--. B_______ l___ t_______ l__________ B-a-c-e- l-d- t-e-a-a- l-k-o-o-a-. ---------------------------------- Brauciet līdz trešajam luksoforam. 0
След това завийте по първата улица надясно. T-d--og-iezie--es-pi-m--ā -e-ā-pa--abi. T__ n____________ p______ i___ p_ l____ T-d n-g-i-z-e-i-s p-r-a-ā i-l- p- l-b-. --------------------------------------- Tad nogriezieties pirmajā ielā pa labi. 0
После карайте направо през следващото кръстовище. Tad b--uc-e--ta-sni --ri--āko--j-----ustoju---. T__ b_______ t_____ p___ n________ k___________ T-d b-a-c-e- t-i-n- p-r- n-k-š-j-m k-u-t-j-m-m- ----------------------------------------------- Tad brauciet taisni pāri nākošajam krustojumam. 0
Извинете, как да стигна до летището? A---i---i--, kā e--var- n-kļ-- l---stā? A___________ k_ e_ v___ n_____ l_______ A-v-i-o-i-t- k- e- v-r- n-k-ū- l-d-s-ā- --------------------------------------- Atvainojiet, kā es varu nokļūt lidostā? 0
Най-добре вземете метрото. V----bā- ------et-ar-met--. V_______ b_______ a_ m_____ V-s-a-ā- b-a-c-e- a- m-t-o- --------------------------- Vislabāk brauciet ar metro. 0
Пътувайте просто до последната спирка. Br-u--e---ī-- ga---s---ij-i! B_______ l___ g___ s________ B-a-c-e- l-d- g-l- s-a-i-a-! ---------------------------- Brauciet līdz gala stacijai! 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!