Разговорник

bg В таксито   »   kn ಟ್ಯಾಕ್ಸಿಯಲ್ಲಿ

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

೩೮ [ಮೂವತ್ತೆಂಟು]

38 [Mūvatteṇṭu]

ಟ್ಯಾಕ್ಸಿಯಲ್ಲಿ

ṭyāksiyalli.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Моля, извикайте такси. ಒಂ-ು----ಾಕ--ಿ--್-- -ರೆಯಿ--. ಒಂ_ ಟ್______ ಕ____ ಒ-ದ- ಟ-ಯ-ಕ-ಸ-ಯ-್-ು ಕ-ೆ-ಿ-ಿ- --------------------------- ಒಂದು ಟ್ಯಾಕ್ಸಿಯನ್ನು ಕರೆಯಿರಿ. 0
ṭ-ā-si-a-li. ṭ___________ ṭ-ā-s-y-l-i- ------------ ṭyāksiyalli.
Колко струва до гарата? ರ----ನ-------್-- --್-ು --ಡ-ಗೆ--ಗು-್--ೆ? ರೈ_ ನಿ_____ ಎ__ ಬಾ__ ಆ_____ ರ-ಲ- ನ-ಲ-ದ-ಣ-್-ೆ ಎ-್-ು ಬ-ಡ-ಗ- ಆ-ು-್-ದ-? --------------------------------------- ರೈಲು ನಿಲ್ದಾಣಕ್ಕೆ ಎಷ್ಟು ಬಾಡಿಗೆ ಆಗುತ್ತದೆ? 0
ṭ-ā-siy----. ṭ___________ ṭ-ā-s-y-l-i- ------------ ṭyāksiyalli.
Колко струва до летището? ವಿಮ-ನ ನಿ---ಾಣ-್-ೆ------ -ಾ---- -ಗ-ತ್-ದೆ? ವಿ__ ನಿ_____ ಎ__ ಬಾ__ ಆ_____ ವ-ಮ-ನ ನ-ಲ-ದ-ಣ-್-ೆ ಎ-್-ು ಬ-ಡ-ಗ- ಆ-ು-್-ದ-? ---------------------------------------- ವಿಮಾನ ನಿಲ್ದಾಣಕ್ಕೆ ಎಷ್ಟು ಬಾಡಿಗೆ ಆಗುತ್ತದೆ? 0
Ond- ---ks--a-n- kar--i--. O___ ṭ__________ k________ O-d- ṭ-ā-s-y-n-u k-r-y-r-. -------------------------- Ondu ṭyāksiyannu kareyiri.
Моля, направо. ದಯ-ಿಟ--ು-ನೇ-ವಾಗ----ಗಿ. ದ____ ನೇ___ ಹೋ__ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ನ-ರ-ಾ-ಿ ಹ-ಗ-. ---------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ನೇರವಾಗಿ ಹೋಗಿ. 0
On---ṭy--siyan----a-e--ri. O___ ṭ__________ k________ O-d- ṭ-ā-s-y-n-u k-r-y-r-. -------------------------- Ondu ṭyāksiyannu kareyiri.
Моля, тук надясно. ದ-ವಿ-್ಟ--ಇಲ್ಲ---ಲಗ-ೆ-ೆ-ಹೋಗಿ. ದ____ ಇ__ ಬ____ ಹೋ__ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಇ-್-ಿ ಬ-ಗ-ೆ-ೆ ಹ-ಗ-. ---------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ಇಲ್ಲಿ ಬಲಗಡೆಗೆ ಹೋಗಿ. 0
On-u-ṭyāk-iy--n--k-rey--i. O___ ṭ__________ k________ O-d- ṭ-ā-s-y-n-u k-r-y-r-. -------------------------- Ondu ṭyāksiyannu kareyiri.
Моля, там на ъгъла наляво. ದಯ--ಟ್---ಅ--ಲಿ ----- ---ೆಯಲ--ಿ-ಎಡ--ಕ- ಹ---. ದ____ ಅ__ ರ__ ಕೊ____ ಎ___ ಹೋ__ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಅ-್-ಿ ರ-್-ೆ ಕ-ನ-ಯ-್-ಿ ಎ-ಕ-ಕ- ಹ-ಗ-. ------------------------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ಅಲ್ಲಿ ರಸ್ತೆ ಕೊನೆಯಲ್ಲಿ ಎಡಕ್ಕೆ ಹೋಗಿ. 0
R-i----i---ṇ-kke---ṭu b--ige --u-----? R____ n_________ e___ b_____ ā________ R-i-u n-l-ā-a-k- e-ṭ- b-ḍ-g- ā-u-t-d-? -------------------------------------- Railu nildāṇakke eṣṭu bāḍige āguttade?
Бързам. ನಾ-ು ಆತು-ದ-್ಲಿ-್-ೇನೆ. ನಾ_ ಆ_________ ನ-ನ- ಆ-ು-ದ-್-ಿ-್-ೇ-ೆ- --------------------- ನಾನು ಆತುರದಲ್ಲಿದ್ದೇನೆ. 0
R-il---i-dāṇakk--e--u bā---e -g--t-de? R____ n_________ e___ b_____ ā________ R-i-u n-l-ā-a-k- e-ṭ- b-ḍ-g- ā-u-t-d-? -------------------------------------- Railu nildāṇakke eṣṭu bāḍige āguttade?
Имам време. ನ-ಗ----ಯವಿ--. ನ__ ಸ_____ ನ-ಗ- ಸ-ಯ-ಿ-ೆ- ------------- ನನಗೆ ಸಮಯವಿದೆ. 0
Rai-u---l-----ke -ṣ-u--āḍi-e āg-t----? R____ n_________ e___ b_____ ā________ R-i-u n-l-ā-a-k- e-ṭ- b-ḍ-g- ā-u-t-d-? -------------------------------------- Railu nildāṇakke eṣṭu bāḍige āguttade?
Карайте по-бавно, моля. ದಯ-ಿ-್ಟು---ಧಾ--ಾ-ಿ ಚಲಿ--. ದ____ ನಿ____ ಚ___ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ನ-ಧ-ನ-ಾ-ಿ ಚ-ಿ-ಿ- ------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ನಿಧಾನವಾಗಿ ಚಲಿಸಿ. 0
Vi-āna ni-d--a-ke eṣ-u---ḍ-ge -g--t---? V_____ n_________ e___ b_____ ā________ V-m-n- n-l-ā-a-k- e-ṭ- b-ḍ-g- ā-u-t-d-? --------------------------------------- Vimāna nildāṇakke eṣṭu bāḍige āguttade?
Спрете тук, моля. ದ---ಟ್ಟು-ಇಲ್ಲ-----್ಲ-ಸ-. ದ____ ಇ__ ನಿ____ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಇ-್-ಿ ನ-ಲ-ಲ-ಸ-. ------------------------ ದಯವಿಟ್ಟು ಇಲ್ಲಿ ನಿಲ್ಲಿಸಿ. 0
V----a n-ld--ak--------b-ḍi-- āgutta--? V_____ n_________ e___ b_____ ā________ V-m-n- n-l-ā-a-k- e-ṭ- b-ḍ-g- ā-u-t-d-? --------------------------------------- Vimāna nildāṇakke eṣṭu bāḍige āguttade?
Изчакайте един момент, моля. ದಯ-ಿಟ-ಟು ಒಂದ- -್ವ-್ಪ---ಯ---ಯ-ರ-. ದ____ ಒಂ_ ಸ್___ ಸ__ ಕಾ___ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಒ-ದ- ಸ-ವ-್- ಸ-ಯ ಕ-ಯ-ರ-. -------------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ಒಂದು ಸ್ವಲ್ಪ ಸಮಯ ಕಾಯಿರಿ. 0
Vi--n- n-ld-ṇ---e e--u--āḍ--e-ā-utt--e? V_____ n_________ e___ b_____ ā________ V-m-n- n-l-ā-a-k- e-ṭ- b-ḍ-g- ā-u-t-d-? --------------------------------------- Vimāna nildāṇakke eṣṭu bāḍige āguttade?
Веднага се връщам. ನ-ನು ಒ--ು--್ಷ--ಲ-ಲಿ-ಹಿಂ-ಿ---ಿ------ತೇನ-. ನಾ_ ಒಂ_ ಕ್_____ ಹಿಂ___ ಬ_____ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-ಷ-ದ-್-ಿ ಹ-ಂ-ಿ-ು-ಿ ಬ-ು-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕ್ಷಣದಲ್ಲಿ ಹಿಂತಿರುಗಿ ಬರುತ್ತೇನೆ. 0
Dayav-ṭṭu nēr-vāg--hōg-. D________ n_______ h____ D-y-v-ṭ-u n-r-v-g- h-g-. ------------------------ Dayaviṭṭu nēravāgi hōgi.
Моля, дайте ми квитанция. ನನ-- -ಯ-ಿಟ-----ಂದ-----ತ--ಕೊಡ-. ನ__ ದ____ ಒಂ_ ರ__ ಕೊ__ ನ-ಗ- ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಒ-ದ- ರ-ೀ-ಿ ಕ-ಡ-. ------------------------------ ನನಗೆ ದಯವಿಟ್ಟು ಒಂದು ರಸೀತಿ ಕೊಡಿ. 0
Dayaviṭṭu -ē----gi-h-gi. D________ n_______ h____ D-y-v-ṭ-u n-r-v-g- h-g-. ------------------------ Dayaviṭṭu nēravāgi hōgi.
Нямам дребни пари. ನ--- -ಳ- --ಲ್ಲರ- -ಣವ-ಲ್ಲ. ನ__ ಬ_ ಚಿ___ ಹ_____ ನ-್- ಬ-ಿ ಚ-ಲ-ಲ-ೆ ಹ-ವ-ಲ-ಲ- ------------------------- ನನ್ನ ಬಳಿ ಚಿಲ್ಲರೆ ಹಣವಿಲ್ಲ. 0
D---v---u -ērav-gi-hōgi. D________ n_______ h____ D-y-v-ṭ-u n-r-v-g- h-g-. ------------------------ Dayaviṭṭu nēravāgi hōgi.
Така е добре, рестото е за Вас. ತ-ಂದ-ೆ ---ಲ- -ಾಕ--ಹ--ನ--ಗ-. ತೊಂ__ ಇ___ ಬಾ_ ಹ_ ನಿ___ ತ-ಂ-ರ- ಇ-್-. ಬ-ಕ- ಹ- ನ-ಮ-ೆ- --------------------------- ತೊಂದರೆ ಇಲ್ಲ. ಬಾಕಿ ಹಣ ನಿಮಗೆ. 0
Da----ṭ-- -l-i-b--aga-ege-hōgi. D________ i___ b_________ h____ D-y-v-ṭ-u i-l- b-l-g-ḍ-g- h-g-. ------------------------------- Dayaviṭṭu illi balagaḍege hōgi.
Закарайте ме на този адрес. ನನ-ನ-್-ು-- ವ-ಳ-ಸ-್-ೆ ಕ--ದುಕ-ಂ-ು-ಹ-ಗಿ. ನ____ ಈ ವಿ____ ಕ____ ಹೋ__ ನ-್-ನ-ನ- ಈ ವ-ಳ-ಸ-್-ೆ ಕ-ೆ-ು-ೊ-ಡ- ಹ-ಗ-. ------------------------------------- ನನ್ನನ್ನು ಈ ವಿಳಾಸಕ್ಕೆ ಕರೆದುಕೊಂಡು ಹೋಗಿ. 0
D-yav-ṭṭ- i--i -a-ag-ḍ--e----i. D________ i___ b_________ h____ D-y-v-ṭ-u i-l- b-l-g-ḍ-g- h-g-. ------------------------------- Dayaviṭṭu illi balagaḍege hōgi.
Закарайте ме до моя хотел. ನ--ನನ-ನು ನ--ನ --ತಿ ಗೃಹ---ೆ--ರ---ಕ-ಂ-- ಹೋಗಿ. ನ____ ನ__ ವ__ ಗೃ___ ಕ____ ಹೋ__ ನ-್-ನ-ನ- ನ-್- ವ-ತ- ಗ-ಹ-್-ೆ ಕ-ೆ-ು-ೊ-ಡ- ಹ-ಗ-. ------------------------------------------- ನನ್ನನ್ನು ನನ್ನ ವಸತಿ ಗೃಹಕ್ಕೆ ಕರೆದುಕೊಂಡು ಹೋಗಿ. 0
D-y-viṭṭ--ill-------aḍ--e ----. D________ i___ b_________ h____ D-y-v-ṭ-u i-l- b-l-g-ḍ-g- h-g-. ------------------------------- Dayaviṭṭu illi balagaḍege hōgi.
Закарайте ме на плажа. ನನ----ನ--ಸ-ುದ್- ತ--ಕ-ಕೆ ಕರ----ೊ--ು -ೋಗಿ. ನ____ ಸ___ ತೀ___ ಕ____ ಹೋ__ ನ-್-ನ-ನ- ಸ-ು-್- ತ-ರ-್-ೆ ಕ-ೆ-ು-ೊ-ಡ- ಹ-ಗ-. ---------------------------------------- ನನ್ನನ್ನು ಸಮುದ್ರ ತೀರಕ್ಕೆ ಕರೆದುಕೊಂಡು ಹೋಗಿ. 0
D-yaviṭṭu --li----te --neya--i e-a-k--h--i. D________ a___ r____ k________ e_____ h____ D-y-v-ṭ-u a-l- r-s-e k-n-y-l-i e-a-k- h-g-. ------------------------------------------- Dayaviṭṭu alli raste koneyalli eḍakke hōgi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?