Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   no Spørsmål – fortid 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [åttiseks]

Spørsmål – fortid 2

Изберете как искате да видите превода:   
български норвежки Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? H-i-ket -l--- h-- d--bru-t? H______ s____ h__ d_ b_____ H-i-k-t s-i-s h-r d- b-u-t- --------------------------- Hvilket slips har du brukt? 0
Ти каква кола си купи? Hvi--e- bi- h---du--jø--? H______ b__ h__ d_ k_____ H-i-k-n b-l h-r d- k-ø-t- ------------------------- Hvilken bil har du kjøpt? 0
Ти за какъв вестник се абонира? H----en -v-----r--u a----e-- p-? H______ a___ h__ d_ a_______ p__ H-i-k-n a-i- h-r d- a-o-n-r- p-? -------------------------------- Hvilken avis har du abonnert på? 0
Кого видяхте? H------- d-----t? H___ h__ d_ s____ H-e- h-r d- s-t-? ----------------- Hvem har du sett? 0
Кого срещнахте? H-e--ha- -- tru-fet? H___ h__ d_ t_______ H-e- h-r d- t-u-f-t- -------------------- Hvem har du truffet? 0
Кого разпознахте? H-em---r--u----nt---j--? H___ h__ d_ k____ i_____ H-e- h-r d- k-e-t i-j-n- ------------------------ Hvem har du kjent igjen? 0
Кога станахте? N-r--t-- d- o--? N__ s___ d_ o___ N-r s-o- d- o-p- ---------------- Når stod du opp? 0
Кога започнахте? N-- begynt- -u? N__ b______ d__ N-r b-g-n-e d-? --------------- Når begynte du? 0
Кога свършихте? Når sluttet--u? N__ s______ d__ N-r s-u-t-t d-? --------------- Når sluttet du? 0
Защо се събудихте? Hv-rfo- -ar--- v-k-e-? H______ h__ d_ v______ H-o-f-r h-r d- v-k-e-? ---------------------- Hvorfor har du våknet? 0
Защо станахте учител? Hvo-for har-d- -l----l-r--? H______ h__ d_ b____ l_____ H-o-f-r h-r d- b-i-t l-r-r- --------------------------- Hvorfor har du blitt lærer? 0
Защо взехте такси? H---for h-r--u-t--t d----e? H______ h__ d_ t___ d______ H-o-f-r h-r d- t-t- d-o-j-? --------------------------- Hvorfor har du tatt drosje? 0
Откъде дойдохте? Hv---h-r d----mm-t fra? H___ h__ d_ k_____ f___ H-o- h-r d- k-m-e- f-a- ----------------------- Hvor har du kommet fra? 0
Къде отидохте? H--r-har -u-gå-t h-n? H___ h__ d_ g___ h___ H-o- h-r d- g-t- h-n- --------------------- Hvor har du gått hen? 0
Къде бяхте? Hvor--a---u--æ--? H___ h__ d_ v____ H-o- h-r d- v-r-? ----------------- Hvor har du vært? 0
Ти на кого помогна? H--m-ha- -u --ul---? H___ h__ d_ h_______ H-e- h-r d- h-u-p-t- -------------------- Hvem har du hjulpet? 0
Ти на кого писа? Ti- h-e- -ar du -k----t? T__ h___ h__ d_ s_______ T-l h-e- h-r d- s-r-v-t- ------------------------ Til hvem har du skrevet? 0
Ти на кого отговори? Hv-m-har--u-sva--? H___ h__ d_ s_____ H-e- h-r d- s-a-t- ------------------ Hvem har du svart? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + норвежки (1-100) MP3 норвежки (1-100)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...