Разговорник

bg Уговорка   »   ar ‫الموعد‬

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

‫24 [أربع وعشرون]‬

24 [arabae waeasharuna]

‫الموعد‬

Al-mawʿid

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ‫---فات-ك--------؟ ‫__ ف____ ا_______ ‫-ل ف-ت-ك ا-ح-ف-ة- ------------------ ‫هل فاتتك الحافلة؟ 0
H-l--āta-ka ---ḥāf---? H__ f______ a_________ H-l f-t-t-a a---ā-i-a- ---------------------- Hal fātatka al-ḥāfila?
Аз те чаках половин час. ‫لق--ان-ظ------صف--اع-. ‫___ ا______ ل___ س____ ‫-ق- ا-ت-ر-ك ل-ص- س-ع-. ----------------------- ‫لقد انتظرتك لنصف ساعة. 0
Laq-d -nt---rtuka--i--i-- sāʿa. L____ i__________ l______ s____ L-q-d i-t-ẓ-r-u-a l---i-f s-ʿ-. ------------------------------- Laqad intaẓartuka li-niṣf sāʿa.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ‫--ا----- -اتفا------اً-م-ك؟ ‫___ ت___ ه____ ج____ م___ ‫-ل- ت-م- ه-ت-ا- ج-ا-ا- م-ك- ---------------------------- ‫ألا تحمل هاتفاً جوالاً معك؟ 0
A-ā --ḥ-i--h--i--- --w-lan -----? A__ t_____ h______ j______ m_____ A-ā t-ḥ-i- h-t-f-n j-w-l-n m-ʿ-k- --------------------------------- Alā taḥmil hātifan jawālan maʿak?
Следващия път бъди точен / точна! ‫كن-د-يقاً-في----------رة-القاد--! ‫__ د____ ف_ م____ ا____ ا_______ ‫-ن د-ي-ا- ف- م-ع-ك ا-م-ة ا-ق-د-ة- ---------------------------------- ‫كن دقيقاً في موعدك المرة القادمة! 0
Kun da--q-n -ī --w-id--a----ma-ra-a--qād-mah! K__ d______ f_ m________ a_______ a__________ K-n d-q-q-n f- m-w-i-i-a a---a-r- a---ā-i-a-! --------------------------------------------- Kun daqīqan fī mawʿidika al-marra al-qādimah!
Следващия път вземи такси! ‫خ- س-ارة-أج-ة في -لم-ة-ا---د--! ‫__ س____ أ___ ف_ ا____ ا_______ ‫-ذ س-ا-ة أ-ر- ف- ا-م-ة ا-ق-د-ة- -------------------------------- ‫خذ سيارة أجرة في المرة القادمة! 0
K-udh s-yy-r------ ---al--------l-q--imah! K____ s______ a___ f_ a_______ a__________ K-u-h s-y-ā-a a-r- f- a---a-r- a---ā-i-a-! ------------------------------------------ Khudh sayyāra ajra fī al-marra al-qādimah!
Следващия път вземи чадър със себе си! ف--ال-رة --ق-د-----ذ م-- م-لة! ف_ ا____ ا_______ خ_ م__ م____ ف- ا-م-ة ا-ق-د-ة- خ- م-ك م-ل-! ------------------------------ في المرة القادمة، خذ معك مظلة! 0
F--a--m--ra--l--ādim--- --u-h maʿa--m-ẓall-! F_ a_______ a__________ k____ m____ m_______ F- a---a-r- a---ā-i-a-, k-u-h m-ʿ-k m-ẓ-l-a- -------------------------------------------- Fī al-marra al-qādimah, khudh maʿak miẓalla!
Утре съм свободен / свободна. غ-- لدي ----ة. غ__ ل__ إ_____ غ-ا ل-ي إ-ا-ة- -------------- غدا لدي إجازة. 0
Gh--a- lada----ijāz-. G_____ l______ i_____ G-a-a- l-d-y-a i-ā-a- --------------------- Ghadan ladayya ijāza.
Да се срещнем утре? ‫-ل ----ق- غدا-؟ ‫__ س_____ غ___ ‫-ل س-ل-ق- غ-ا-؟ ---------------- ‫هل سنلتقي غداً؟ 0
H-- sa----a-ī gh--an? H__ s________ g______ H-l s-n-l-a-ī g-a-a-? --------------------- Hal sanaltaqī ghadan?
Съжалявам, утре не става. أنا-آس-- -ا أست-ي--ال--و- -د--. أ__ آ___ ل_ أ_____ ا_____ غ___ أ-ا آ-ف- ل- أ-ت-ي- ا-ح-و- غ-ا-. ------------------------------- أنا آسف، لا أستطيع الحضور غداً. 0
Ana ā--f- -----tatī---l---ḍū- g-a-an. A__ ā____ l_ a______ a_______ g______ A-a ā-i-, l- a-t-t-ʿ a---u-ū- g-a-a-. ------------------------------------- Ana āsif, lā astatīʿ al-ḥuḍūr ghadan.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? هل----ك--ي-خ-ط-له-- عطل--ن---ة--لأ---ع؟ ه_ ل___ أ_ خ__ ل___ ع___ ن____ ا_______ ه- ل-ي- أ- خ-ط ل-ذ- ع-ل- ن-ا-ة ا-أ-ب-ع- --------------------------------------- هل لديك أي خطط لهذه عطلة نهاية الأسبوع؟ 0
H-l l-d-----ayy--k---a- lih--hih- ʿ-ṭla--n-h---- al------? H__ l______ a___ k_____ l________ ʿ_____ n______ a________ H-l l-d-y-a a-y- k-u-a- l-h-d-i-i ʿ-ṭ-a- n-h-y-t a---s-ū-? ---------------------------------------------------------- Hal ladayka ayyi khuṭaṭ lihādhihi ʿuṭlat nihāyat al-usbūʿ?
Или вече имаш уговорка? أ- -- -----مو--اً --ل-ع-؟ أ_ أ_ ل___ م____ ب______ أ- أ- ل-ي- م-ع-ا- ب-ل-ع-؟ ------------------------- أم أن لديك موعداً بالفعل؟ 0
Am-a-na-l-da--- -awʿid--lre--y? A_ a___ l______ m_____ a_______ A- a-n- l-d-y-a m-w-i- a-r-a-y- ------------------------------- Am anna ladayka mawʿid already?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. أ--رح-أ--ن-تق---- عط---ن-اية-ا-أس-وع. أ____ أ_ ن____ ف_ ع___ ن____ ا_______ أ-ت-ح أ- ن-ت-ي ف- ع-ل- ن-ا-ة ا-أ-ب-ع- ------------------------------------- أقترح أن نلتقي في عطلة نهاية الأسبوع. 0
A-ta-īḥ-a--nalta-ī--- ʿu-la---ihāya- -l---bū-. A______ a_ n______ f_ ʿ_____ n______ a________ A-t-r-ḥ a- n-l-a-ī f- ʿ-ṭ-a- n-h-y-t a---s-ū-. ---------------------------------------------- Aqtarīḥ an naltaqī fī ʿuṭlat nihāyat al-usbūʿ.
Да направим пикник? ه- -جب---ي-ا ---ن--ب--- --هة؟ ه_ ي__ ع____ أ_ ن___ ف_ ن____ ه- ي-ب ع-ي-ا أ- ن-ه- ف- ن-ه-؟ ----------------------------- هل يجب علينا أن نذهب في نزهة؟ 0
H-l ya-ib--ʿ--ay---a--na-h-a---- n-zh-? H__ y_____ ʿ______ a_ n______ f_ n_____ H-l y-j-b- ʿ-l-y-ā a- n-d-h-b f- n-z-a- --------------------------------------- Hal yajibu ʿalaynā an nadhhab fī nuzha?
Да отидем на плажа? هل---ي- ا----ب إ-ى ا--ا--؟ ه_ ت___ ا_____ إ__ ا______ ه- ت-ي- ا-ذ-ا- إ-ى ا-ش-ط-؟ -------------------------- هل تريد الذهاب إلى الشاطئ؟ 0
Hal---rī--al--h---- ilā a---h-ṭi-? H__ t____ a________ i__ a_________ H-l t-r-d a---h-h-b i-ā a---h-ṭ-ʾ- ---------------------------------- Hal turīd al-dhahāb ilā al-shāṭiʾ?
Да отидем в планината? ه- --ي- -ل--اب -ل- --ج--ل؟ ه_ ت___ ا_____ إ__ ا______ ه- ت-ي- ا-ذ-ا- إ-ى ا-ج-ا-؟ -------------------------- هل تريد الذهاب إلى الجبال؟ 0
H-l-t---d--l-d--hā- -lā al--ib--? H__ t____ a________ i__ a________ H-l t-r-d a---h-h-b i-ā a---i-ā-? --------------------------------- Hal turīd al-dhahāb ilā al-jibāl?
Ще те взема от офиса. ‫--م- -أخ-- م---لم-ت-. ‫____ ل____ م_ ا______ ‫-أ-ر ل-خ-ك م- ا-م-ت-. ---------------------- ‫سأمر لأخذك من المكتب. 0
Saʾa-u-r -- -k--dha-a--i---l--a-t-b. S_______ l_ a________ m__ a_________ S-ʾ-m-r- l- a-h-d-a-a m-n a---a-t-b- ------------------------------------ Saʾamurr li akhudhaka min al-maktab.
Ще те взема от къщи. ‫--م- ل---ك-----ل-ن--. ‫____ ل____ م_ ا______ ‫-أ-ر ل-خ-ك م- ا-م-ز-. ---------------------- ‫سأمر لآخذك من المنزل. 0
S-ʾamurr-li -k----ak--min-a---a--i-. S_______ l_ a________ m__ a_________ S-ʾ-m-r- l- a-h-d-a-a m-n a---a-z-l- ------------------------------------ Saʾamurr li akhudhaka min al-manzil.
Ще те взема от автобусната спирка. ‫-أ----آخذ- م--موقف ------ا-. ‫____ ل____ م_ م___ ا________ ‫-أ-ر ل-خ-ك م- م-ق- ا-ح-ف-ا-. ----------------------------- ‫سأمر لآخذك من موقف الحافلات. 0
Saʾ-m--r--- ---ud--k- --- ma-qi- a--ḥ-fil--. S_______ l_ a________ m__ m_____ a__________ S-ʾ-m-r- l- a-h-d-a-a m-n m-w-i- a---ā-i-ā-. -------------------------------------------- Saʾamurr li akhudhaka min mawqif al-ḥāfilāt.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арабски (1-100) MP3 арабски (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.