Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ha son wani abu

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sabain]

son wani abu

Изберете как искате да видите превода:   
български хауса Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ku---s--ku sh- -a-a? K___ s_ k_ s__ t____ K-n- s- k- s-a t-b-? -------------------- Kuna so ku sha taba? 0
Искате ли да танцувате? k-n- ----a-y- --wa? k___ s_ k_ y_ r____ k-n- s- k- y- r-w-? ------------------- kana so ka yi rawa? 0
Искате ли да се разходите? K--m- d----aka--a--n? K_ m_ d__ t___ k_____ K- m- d-n t-k- k-d-n- --------------------- Ko mu dan taka kadan? 0
Искам да пуша. I---so in-s-- ---a I__ s_ i_ s__ t___ I-a s- i- s-a t-b- ------------------ Ina so in sha taba 0
Искате ли цигара? k-n------ta--? k___ s__ t____ k-n- s-n t-b-? -------------- kana son taba? 0
Той иска огънче. Y--a-s-n---t-. Y___ s__ w____ Y-n- s-n w-t-. -------------- Yana son wuta. 0
Искам да пия нещо. Ina -o in sha I__ s_ i_ s__ I-a s- i- s-a ------------- Ina so in sha 0
Искам да ям нещо. In- -o ----- w-ni----. I__ s_ i_ c_ w___ a___ I-a s- i- c- w-n- a-u- ---------------------- Ina so in ci wani abu. 0
Искам да си отдъхна малко. In---- i- ---a. I__ s_ i_ h____ I-a s- i- h-t-. --------------- Ina so in huta. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ina-s--i---a-b----ku---ni --u. I__ s_ i_ t______ k_ w___ a___ I-a s- i- t-m-a-e k- w-n- a-u- ------------------------------ Ina so in tambaye ku wani abu. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. In---o--n ta-ba---ku--a-i---u. I__ s_ i_ t______ k_ w___ a___ I-a s- i- t-m-a-e k- w-n- a-u- ------------------------------ Ina so in tambaye ku wani abu. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. I-- s- i- -a-y--- -- -u-a-wan-----. I__ s_ i_ g______ k_ z___ w___ a___ I-a s- i- g-y-a-e k- z-w- w-n- a-u- ----------------------------------- Ina so in gayyace ku zuwa wani abu. 0
Какво обичате / желаете, моля? m- -uk- s- do- Al-ah m_ k___ s_ d__ A____ m- k-k- s- d-n A-l-h -------------------- me kuke so don Allah 0
Желаете ли кафе? Kun- -o ku-----k--i? K___ s_ k_ s__ k____ K-n- s- k- s-a k-f-? -------------------- Kuna so ku sha kofi? 0
Или предпочитате чай? Ko--- gwa---c--k----- ----? K_ k_ g_______ k_ s__ k____ K- k- g-a-m-c- k- s-a k-f-? --------------------------- Ko ka gwammace ka sha kofi? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Mun- s---u -----gi--. M___ s_ m_ k___ g____ M-n- s- m- k-m- g-d-. --------------------- Muna so mu koma gida. 0
Желаете ли такси? ku-a-s-n-t--i k___ s__ t___ k-n- s-n t-s- ------------- kuna son tasi 0
Те искат да се обадят по телефона. K--a --n-yi- k--a. K___ s__ y__ k____ K-n- s-n y-n k-r-. ------------------ Kuna son yin kira. 0

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.