Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ha A cikin gidan abinci 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [talatin da daya]

A cikin gidan abinci 3

Изберете как искате да видите превода:   
български хауса Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. I---s-n -b-- ci I__ s__ a___ c_ I-a s-n a-i- c- --------------- Ina son abin ci 0
Бих искал / искала салата. in- -on---l-ti i__ s__ s_____ i-a s-n s-l-t- -------------- ina son salati 0
Бих искал / искала супа. ina so- ---a i__ s__ m___ i-a s-n m-y- ------------ ina son miya 0
Бих искал / искала десерт. I---so---a--- -a-i I__ s__ k____ z___ I-a s-n k-y-n z-k- ------------------ Ina son kayan zaki 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. In- --n---e ---------e -a k-r---ma--tsa--. I__ s__ i__ c____ t___ d_ k____ m__ t_____ I-a s-n i-e c-e-m t-r- d- k-r-m m-i t-a-i- ------------------------------------------ Ina son ice cream tare da kirim mai tsami. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. In- son--aya--i---- ---c-k-. I__ s__ y____ i____ k_ c____ I-a s-n y-y-n i-a-e k- c-k-. ---------------------------- Ina son yayan itace ko cuku. 0
Искаме да закусим. Mu-a --- yi--k---n--u-al-o. M___ s__ y__ k____ k_______ M-n- s-n y-n k-r-n k-m-l-o- --------------------------- Muna son yin karin kumallo. 0
Искаме да обядваме. M-na-s- m---- -bin-in---na. M___ s_ m_ c_ a______ r____ M-n- s- m- c- a-i-c-n r-n-. --------------------------- Muna so mu ci abincin rana. 0
Искаме да вечеряме. M-na -- -- ci---i-cin----e. M___ s_ m_ c_ a______ d____ M-n- s- m- c- a-i-c-n d-r-. --------------------------- Muna so mu ci abincin dare. 0
Какво желаете за закуска? Me---ke--o d-----r-n k----l-? M_ k___ s_ d__ k____ k_______ M- k-k- s- d-n k-r-n k-m-l-o- ----------------------------- Me kuke so don karin kumallo? 0
Хлебчета с мармалад и мед? R-l-s-t-re--a-----da-z-ma? R____ t___ d_ j__ d_ z____ R-l-s t-r- d- j-m d- z-m-? -------------------------- Rolls tare da jam da zuma? 0
Печени филийки със салам и сирене? T--s---a------t-ira- al-d---a -u--? T____ t___ d_ t_____ a____ d_ c____ T-a-t t-r- d- t-i-a- a-a-e d- c-k-? ----------------------------------- Toast tare da tsiran alade da cuku? 0
Сварено яйце? A----a-f-----a-? A d_______ k____ A d-f-f-e- k-a-? ---------------- A dafaffen kwai? 0
Яйце на очи? So--y-e---w-i? S_______ k____ S-y-y-e- k-a-? -------------- Soyayyen kwai? 0
Омлет? W-ni o-el-t? W___ o______ W-n- o-e-e-? ------------ Wani omelet? 0
Моля, още едно кисело мляко. Wan- y-gurt,--o--A-l--. W___ y______ d__ A_____ W-n- y-g-r-, d-n A-l-h- ----------------------- Wani yogurt, don Allah. 0
Моля, още сол и черен пипер. K-rin-gi-hir---a--ar--no,-d----l---. K____ g______ d_ b_______ d__ A_____ K-r-n g-s-i-i d- b-r-o-o- d-n A-l-h- ------------------------------------ Karin gishiri da barkono, don Allah. 0
Моля, още една чаша вода. Wa-i--i-----n--u-a----- -l---. W___ g_______ r____ d__ A_____ W-n- g-l-s-i- r-w-, d-n A-l-h- ------------------------------ Wani gilashin ruwa, don Allah. 0

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!