Разговорник

bg Покупки   »   ha gudanar da ayyuka

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [hamsin da daya]

gudanar da ayyuka

Изберете как искате да видите превода:   
български хауса Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. In-----in -- ---i--------. I__ s_ i_ j_ ɗ____ k______ I-a s- i- j- ɗ-k-n k-r-t-. -------------------------- Ina so in je ɗakin karatu. 0
Искам да отида в книжарницата. In--s---- -e--a-tin-s---- -a l----tt----. I__ s_ i_ j_ k_____ s____ d_ l___________ I-a s- i- j- k-n-i- s-y-r d- l-t-a-t-f-i- ----------------------------------------- Ina so in je kantin sayar da littattafai. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. I-- s---n-je -io-k I__ s_ i_ j_ k____ I-a s- i- j- k-o-k ------------------ Ina so in je kiosk 0
Искам да заема една книга. Ina---- -r-n l---a-i I__ s__ a___ l______ I-a s-n a-o- l-t-a-i -------------------- Ina son aron littafi 0
Искам да купя една книга. I-a s---n --ya---t-afi I__ s_ i_ s___ l______ I-a s- i- s-y- l-t-a-i ---------------------- Ina so in saya littafi 0
Искам да купя един вестник. In---o in----i j-ri-a. I__ s_ i_ s___ j______ I-a s- i- s-y- j-r-d-. ---------------------- Ina so in sayi jarida. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ina--- in-j---a-in-k-r--u---- --on-lit-a--. I__ s_ i_ j_ ɗ____ k_____ d__ a___ l_______ I-a s- i- j- ɗ-k-n k-r-t- d-n a-o- l-t-a-i- ------------------------------------------- Ina so in je ɗakin karatu don aron littafi. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Ina ---in -e--ant-- sa----d----tt---a-a--d-- si----lit----. I__ s_ i_ j_ k_____ s____ d_ l__________ d__ s____ l_______ I-a s- i- j- k-n-i- s-y-r d- l-t-a-t-f-i d-n s-y-n l-t-a-i- ----------------------------------------------------------- Ina so in je kantin sayar da littattafai don siyan littafi. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. In---o i---e-g-dan-k---------si-an---r--a. I__ s_ i_ j_ g____ k____ d__ s____ j______ I-a s- i- j- g-d-n k-o-k d-n s-y-n j-r-d-. ------------------------------------------ Ina so in je gidan kiosk don siyan jarida. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Ina--o-i---- w-ri- li-i-an -a--. I__ s_ i_ j_ w____ l______ g____ I-a s- i- j- w-r-n l-k-t-n g-n-. -------------------------------- Ina so in je wurin likitan gani. 0
Искам да отида в супермаркета. I-a--- -n------b-an k-n-i I__ s_ i_ j_ b_____ k____ I-a s- i- j- b-b-a- k-n-i ------------------------- Ina so in je babban kanti 0
Искам да отида до хлебарницата. I-a ---i- j--gi-a-----o-i I__ s_ i_ j_ g____ b_____ I-a s- i- j- g-d-n b-r-d- ------------------------- Ina so in je gidan burodi 0
Искам да купя очила. I-- -o----sa-i-----rau I__ s_ i_ s___ t______ I-a s- i- s-y- t-b-r-u ---------------------- Ina so in sayi tabarau 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. I----o -n ---- ---a------- d- -a--n--ambu. I__ s_ i_ s___ y____ i____ d_ k____ l_____ I-a s- i- s-y- y-y-n i-a-e d- k-y-n l-m-u- ------------------------------------------ Ina so in saya yayan itace da kayan lambu. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. In- s--in sa-- na-- d- bur-di. I__ s_ i_ s___ n___ d_ b______ I-a s- i- s-y- n-d- d- b-r-d-. ------------------------------ Ina so in sayi nadi da burodi. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. I-- -- -n-j- --r-- li------gan- --n------ ta-----. I__ s_ i_ j_ w____ l______ g___ d__ s____ t_______ I-a s- i- j- w-r-n l-k-t-n g-n- d-n s-y-n t-b-r-u- -------------------------------------------------- Ina so in je wurin likitan gani don siyan tabarau. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. I-a ----- -e-bab--n-----i do--s---n y-ya------- da-ka-a-----ma-i. I__ s_ i_ j_ b_____ k____ d__ s____ y____ i____ d_ k____ m_______ I-a s- i- j- b-b-a- k-n-i d-n s-y-n y-y-n i-a-e d- k-y-n m-r-a-i- ----------------------------------------------------------------- Ina so in je babban kanti don siyan yayan itace da kayan marmari. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. I-a----i- -e-----n-----di do- si--n ----d- d- bur-di. I__ s_ i_ j_ g____ b_____ d__ s____ b_____ d_ b______ I-a s- i- j- g-d-n b-r-d- d-n s-y-n b-r-d- d- b-r-d-. ----------------------------------------------------- Ina so in je gidan burodi don siyan biredi da burodi. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 хауса (1-100)
Няма намерено видео!

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!