Разговорник

bg В ресторанта 3   »   et Restoranis 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [kolmkümmend üks]

Restoranis 3

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. M---oo---si----l-ooga. M_ s________ e________ M- s-o-i-s-n e-l-o-g-. ---------------------- Ma sooviksin eelrooga. 0
Бих искал / искала салата. M- --o-----n ---at-t. M_ s________ s_______ M- s-o-i-s-n s-l-t-t- --------------------- Ma sooviksin salatit. 0
Бих искал / искала супа. Ma s-ovi-----s----. M_ s________ s_____ M- s-o-i-s-n s-p-i- ------------------- Ma sooviksin suppi. 0
Бих искал / искала десерт. M--s---i--i----g-st----. M_ s________ m__________ M- s-o-i-s-n m-g-s-o-t-. ------------------------ Ma sooviksin magustoitu. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. M--so-v-k--n -oore-----ä---t. M_ s________ k______ j_______ M- s-o-i-s-n k-o-e-a j-ä-i-t- ----------------------------- Ma sooviksin koorega jäätist. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. M- s-----s-n -uuv-lj---õ- j--stu. M_ s________ p_______ v__ j______ M- s-o-i-s-n p-u-i-j- v-i j-u-t-. --------------------------------- Ma sooviksin puuvilju või juustu. 0
Искаме да закусим. Me --o-i--i-- -----k-s----üa. M_ s_________ h________ s____ M- s-o-i-s-m- h-m-i-u-t s-ü-. ----------------------------- Me sooviksime hommikust süüa. 0
Искаме да обядваме. M-------ks--e--õ------ü--. M_ s_________ l_____ s____ M- s-o-i-s-m- l-u-a- s-ü-. -------------------------- Me sooviksime lõunat süüa. 0
Искаме да вечеряме. M--s-ov-ks--- --t-st--ü--. M_ s_________ õ_____ s____ M- s-o-i-s-m- õ-t-s- s-ü-. -------------------------- Me sooviksime õhtust süüa. 0
Какво желаете за закуска? M-----e h--m-ku-----k- -oo--te? M___ t_ h_____________ s_______ M-d- t- h-m-i-u-ö-g-k- s-o-i-e- ------------------------------- Mida te hommikusöögiks soovite? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Saiake-m--m---ad--j---e--a? S_____ m_________ j_ m_____ S-i-k- m-r-e-a-d- j- m-e-a- --------------------------- Saiake marmelaadi ja meega? 0
Печени филийки със салам и сирене? R-st----v-r-t---- j---tug-? R______ v_____ j_ j________ R-s-s-i v-r-t- j- j-u-t-g-? --------------------------- Röstsai vorsti ja juustuga? 0
Сварено яйце? K-edet-d-----? K_______ m____ K-e-e-u- m-n-? -------------- Keedetud muna? 0
Яйце на очи? Pra--u- ----? P______ m____ P-a-t-d m-n-? ------------- Praetud muna? 0
Омлет? Ü-s-oml-t-? Ü__ o______ Ü-s o-l-t-? ----------- Üks omlett? 0
Моля, още едно кисело мляко. P--u--veel-ü-s--ogu-t. P____ v___ ü__ j______ P-l-n v-e- ü-s j-g-r-. ---------------------- Palun veel üks jogurt. 0
Моля, още сол и черен пипер. Pa---------s--la -a pi-art. P____ v___ s____ j_ p______ P-l-n v-e- s-o-a j- p-p-r-. --------------------------- Palun veel soola ja pipart. 0
Моля, още една чаша вода. Pa-un---el---s--l-a- ve-t. P____ v___ ü__ k____ v____ P-l-n v-e- ü-s k-a-s v-t-. -------------------------- Palun veel üks klaas vett. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + естонски (1-100) MP3 естонски (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!