Разговорник

bg Лица   »   gu વ્યક્તિઓ

1 [едно]

Лица

Лица

1 [એક]

2 [એક]

વ્યક્તિઓ

vyaktiō

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
аз આ- આ_ આ- -- આઈ 0
-ī ā_ ā- -- āī
аз и ти હુ- -ને--ું હું અ_ તું હ-ં અ-ે ત-ં ----------- હું અને તું 0
huṁ --ē-tuṁ h__ a__ t__ h-ṁ a-ē t-ṁ ----------- huṁ anē tuṁ
ние двамата અમ-----ે અ_ બં_ અ-ે બ-ન- -------- અમે બંને 0
a-- b---ē a__ b____ a-ē b-n-ē --------- amē bannē
той ત- તે ત- -- તે 0
t- t_ t- -- tē
той и тя ત----ે ---ી તે અ_ તે_ ત- અ-ે ત-ણ- ----------- તે અને તેણી 0
t- --ē-tēṇī t_ a__ t___ t- a-ē t-ṇ- ----------- tē anē tēṇī
те двамата તેઓ-બ--ે તે_ બં_ ત-ઓ બ-ન- -------- તેઓ બંને 0
t----annē t__ b____ t-ō b-n-ē --------- tēō bannē
мъж મ--સ મા__ મ-ણ- ---- માણસ 0
m-ṇa-a m_____ m-ṇ-s- ------ māṇasa
жена મ-િલા મ__ મ-િ-ા ----- મહિલા 0
m---lā m_____ m-h-l- ------ mahilā
дете બ--ક બા__ બ-ળ- ---- બાળક 0
b-ḷaka b_____ b-ḷ-k- ------ bāḷaka
семейство પ-ીવાર પ___ પ-ી-ા- ------ પરીવાર 0
pa-ī---a p_______ p-r-v-r- -------- parīvāra
моето семейство મ-રું-----ંબ મા_ કુ__ મ-ર-ં ક-ટ-ં- ------------ મારું કુટુંબ 0
m-ru---u--mba m____ k______ m-r-ṁ k-ṭ-m-a ------------- māruṁ kuṭumba
Моето семейство е тук. મ--ો-પરિ--ર-અ-ી- છ-. મા_ પ___ અ_ છે_ મ-ર- પ-િ-ા- અ-ી- છ-. -------------------- મારો પરિવાર અહીં છે. 0
m-r- -ari-ā-a--hī- -h-. m___ p_______ a___ c___ m-r- p-r-v-r- a-ī- c-ē- ----------------------- mārō parivāra ahīṁ chē.
Аз съм тук. હુ ----ા છુ. હુ અ__ છુ_ હ- અ-િ-ા છ-. ------------ હુ અહિયા છુ. 0
H--ahi-ā--h-. H_ a____ c___ H- a-i-ā c-u- ------------- Hu ahiyā chu.
Ти си тук. ત-ે-અ--ંય- છ-. ત_ અ__ છો_ ત-ે અ-િ-ય- છ-. -------------- તમે અહિંયા છો. 0
T-mē---i-yā---ō. T___ a_____ c___ T-m- a-i-y- c-ō- ---------------- Tamē ahinyā chō.
Той е тук и тя е тук. ત----ી- -ે --ે તે-ી-અ--- છે. તે અ_ છે અ_ તે_ અ_ છે_ ત- અ-ી- છ- અ-ે ત-ણ- અ-ી- છ-. ---------------------------- તે અહીં છે અને તેણી અહીં છે. 0
T---------ē -n----ṇī-a--- c-ē. T_ a___ c__ a__ t___ a___ c___ T- a-ī- c-ē a-ē t-ṇ- a-ī- c-ē- ------------------------------ Tē ahīṁ chē anē tēṇī ahīṁ chē.
Ние сме тук. અમ- અ-િ--ં--ી-. અ_ અ__ છી__ અ-ે અ-િ-ા- છ-એ- --------------- અમે અહિયાં છીએ. 0
A-ē-a--y----h-ē. A__ a_____ c____ A-ē a-i-ā- c-ī-. ---------------- Amē ahiyāṁ chīē.
Вие сте тук. ત-ે-અ--ં-ા --. ત_ અ__ છો_ ત-ે અ-િ-ય- છ-. -------------- તમે અહિંયા છો. 0
T--- --i-yā-ch-. T___ a_____ c___ T-m- a-i-y- c-ō- ---------------- Tamē ahinyā chō.
Те всички са тук. તેઓ-બધા અહ-----. તે_ બ_ અ_ છે_ ત-ઓ બ-ા અ-ી- છ-. ---------------- તેઓ બધા અહીં છે. 0
Tē- ba-hā--h-- --ē. T__ b____ a___ c___ T-ō b-d-ā a-ī- c-ē- ------------------- Tēō badhā ahīṁ chē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!