Разговорник

bg В училище   »   gu શાળામાં

4 [четири]

В училище

В училище

4 [ચાર]

4 [Cāra]

શાળામાં

śāḷāmāṁ

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Къде сме? આપણે-ક--ાં ---? આ__ ક્_ છી__ આ-ણ- ક-ય-ં છ-એ- --------------- આપણે ક્યાં છીએ? 0
ā-aṇ- --ā---hīē? ā____ k___ c____ ā-a-ē k-ā- c-ī-? ---------------- āpaṇē kyāṁ chīē?
Ние сме в училище. અમે--ા----ં --એ. અ_ શા__ છી__ અ-ે શ-ળ-મ-ં છ-એ- ---------------- અમે શાળામાં છીએ. 0
A-ē -ā--māṁ-c-ī-. A__ ś______ c____ A-ē ś-ḷ-m-ṁ c-ī-. ----------------- Amē śāḷāmāṁ chīē.
Имаме часове. અ-ાર- પ--ે ---ગ -ે. અ__ પા_ વ__ છે_ અ-ા-ી પ-સ- વ-્- છ-. ------------------- અમારી પાસે વર્ગ છે. 0
A---ī ---ē--arga-c-ē. A____ p___ v____ c___ A-ā-ī p-s- v-r-a c-ē- --------------------- Amārī pāsē varga chē.
Това са учениците. આ-વિદ્યાર-થ-- છ-. આ વિ_____ છે_ આ વ-દ-ય-ર-થ-ઓ છ-. ----------------- આ વિદ્યાર્થીઓ છે. 0
Ā -i-y-r-h------. Ā v_________ c___ Ā v-d-ā-t-ī- c-ē- ----------------- Ā vidyārthīō chē.
Това е учителката. આ શ-ક--ક છે. આ શિ___ છે_ આ શ-ક-ષ- છ-. ------------ આ શિક્ષક છે. 0
Ā--i--a-a --ē. Ā ś______ c___ Ā ś-k-a-a c-ē- -------------- Ā śikṣaka chē.
Това е класът. આ-વ-્--છે. આ વ__ છે_ આ વ-્- છ-. ---------- આ વર્ગ છે. 0
Ā-v-rga-ch-. Ā v____ c___ Ā v-r-a c-ē- ------------ Ā varga chē.
Какво правим ние? આ-ણ- --ં-ક--એ? આ__ શું ક___ આ-ણ- શ-ં ક-ી-? -------------- આપણે શું કરીએ? 0
Ā-aṇ- -----ar-ē? Ā____ ś__ k_____ Ā-a-ē ś-ṁ k-r-ē- ---------------- Āpaṇē śuṁ karīē?
Ние учим. આપ-- શ-------એ. આ__ શી__ છી__ આ-ણ- શ-ખ-એ છ-એ- --------------- આપણે શીખીએ છીએ. 0
Ā--ṇē----h-ē c-īē. Ā____ ś_____ c____ Ā-a-ē ś-k-ī- c-ī-. ------------------ Āpaṇē śīkhīē chīē.
Ние учим език. આ-ણ- એ- ---- ---ીએ----. આ__ એ_ ભા_ શી__ છી__ આ-ણ- એ- ભ-ષ- શ-ખ-એ છ-એ- ----------------------- આપણે એક ભાષા શીખીએ છીએ. 0
Ā--ṇ--ēk- ---ṣ--śī--ī--c-ī-. Ā____ ē__ b____ ś_____ c____ Ā-a-ē ē-a b-ā-ā ś-k-ī- c-ī-. ---------------------------- Āpaṇē ēka bhāṣā śīkhīē chīē.
Аз уча английски. હું-અંગ---જી શ-ખું--ું. હું અં___ શી_ છું_ હ-ં અ-ગ-ર-જ- શ-ખ-ં છ-ં- ----------------------- હું અંગ્રેજી શીખું છું. 0
Hu- -ṅgrē-ī-ś--h-ṁ-----. H__ a______ ś_____ c____ H-ṁ a-g-ē-ī ś-k-u- c-u-. ------------------------ Huṁ aṅgrējī śīkhuṁ chuṁ.
Ти учиш испански. તમે -્પે-િશ---ખો ત_ સ્___ શી_ ત-ે સ-પ-ન-શ શ-ખ- ---------------- તમે સ્પેનિશ શીખો 0
Tamē--p--iśa-śī--ō T___ s______ ś____ T-m- s-ē-i-a ś-k-ō ------------------ Tamē spēniśa śīkhō
Той учи немски. ત---ર્મ---ી-ી---્યો-છે. તે જ___ શી_ ર__ છે_ ત- જ-્-ન શ-ખ- ર-્-ો છ-. ----------------------- તે જર્મન શીખી રહ્યો છે. 0
tē-j-r-a-- ---h- -ah-- ---. t_ j______ ś____ r____ c___ t- j-r-a-a ś-k-ī r-h-ō c-ē- --------------------------- tē jarmana śīkhī rahyō chē.
Ние учим френски. અ-----રેન-- ------હ-યા છ--. અ_ ફ્___ શી_ ર__ છી__ અ-ે ફ-ર-ન-ચ શ-ખ- ર-્-ા છ-એ- --------------------------- અમે ફ્રેન્ચ શીખી રહ્યા છીએ. 0
Am- phr-n-a-śī-hī-r-hyā c-īē. A__ p______ ś____ r____ c____ A-ē p-r-n-a ś-k-ī r-h-ā c-ī-. ----------------------------- Amē phrēnca śīkhī rahyā chīē.
Вие учите италиански. ત-- -ટા--ય---ી-ો. ત_ ઇ____ શી__ ત-ે ઇ-ા-િ-ન શ-ખ-. ----------------- તમે ઇટાલિયન શીખો. 0
T-mē-i----yana śī-hō. T___ i________ ś_____ T-m- i-ā-i-a-a ś-k-ō- --------------------- Tamē iṭāliyana śīkhō.
Те учат руски. તમે-ર-િયન---ખો. ત_ ર___ શી__ ત-ે ર-િ-ન શ-ખ-. --------------- તમે રશિયન શીખો. 0
Tam- ------n----k--. T___ r_______ ś_____ T-m- r-ś-y-n- ś-k-ō- -------------------- Tamē raśiyana śīkhō.
Да се учат езици е интересно. ભા-ા- ---વ--- રસપ્-દ છ-. ભા__ શી__ એ ર____ છે_ ભ-ષ-ઓ શ-ખ-ી એ ર-પ-ર- છ-. ------------------------ ભાષાઓ શીખવી એ રસપ્રદ છે. 0
B--ṣāō-ś-k--vī --r-s---a-a chē. B_____ ś______ ē r________ c___ B-ā-ā- ś-k-a-ī ē r-s-p-a-a c-ē- ------------------------------- Bhāṣāō śīkhavī ē rasaprada chē.
Ние искаме да разбираме хората. અ-- લોકો----મજવ--માંગ-એ--ીએ. અ_ લો__ સ___ માં__ છી__ અ-ે લ-ક-ન- સ-જ-ા મ-ં-ી- છ-એ- ---------------------------- અમે લોકોને સમજવા માંગીએ છીએ. 0
A----ōk-nē -a--j--ā-m-ṅ-īē --īē. A__ l_____ s_______ m_____ c____ A-ē l-k-n- s-m-j-v- m-ṅ-ī- c-ī-. -------------------------------- Amē lōkōnē samajavā māṅgīē chīē.
Ние искаме да разговаряме с хората. અમ- ---- --થ- વાત --વ- -ાં-ીએ-છી-. અ_ લો_ સા_ વા_ ક__ માં__ છી__ અ-ે લ-ક- સ-થ- વ-ત ક-વ- મ-ં-ી- છ-એ- ---------------------------------- અમે લોકો સાથે વાત કરવા માંગીએ છીએ. 0
Am- lō-ō---t-ē -ā-a -ara-ā-māṅ----ch-ē. A__ l___ s____ v___ k_____ m_____ c____ A-ē l-k- s-t-ē v-t- k-r-v- m-ṅ-ī- c-ī-. --------------------------------------- Amē lōkō sāthē vāta karavā māṅgīē chīē.

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.