Разговорник

bg В ресторанта 3   »   gu રેસ્ટોરન્ટમાં 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [એકત્રીસ]

21 [Ēkavīsa]

રેસ્ટોરન્ટમાં 3

nānī vāta 2

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. મને --ે--ઇ-ર-જો-એ-છ-. મ_ એ_____ જો__ છે_ મ-ે એ-ે-ા-ઝ- જ-ઈ- છ-. --------------------- મને એપેટાઇઝર જોઈએ છે. 0
n--ī-v--- 2 n___ v___ 2 n-n- v-t- 2 ----------- nānī vāta 2
Бих искал / искала салата. માર---લ-ડ-જ-ઈ---ે મા_ સ__ જો__ છે મ-ર- સ-ા- જ-ઈ- છ- ----------------- મારે સલાડ જોઈએ છે 0
n--ī ---a-2 n___ v___ 2 n-n- v-t- 2 ----------- nānī vāta 2
Бих искал / искала супа. મન--સૂ-----એ-છે મ_ સૂ_ જો__ છે મ-ે સ-પ જ-ઈ- છ- --------------- મને સૂપ જોઈએ છે 0
t-----yānth- ---? t___ k______ c___ t-m- k-ā-t-ī c-ō- ----------------- tamē kyānthī chō?
Бих искал / искала десерт. મ----ી--ઈ---ઈ----. મ_ મી__ જો__ છે_ મ-ે મ-ઠ-ઈ જ-ઈ- છ-. ------------------ મને મીઠાઈ જોઈએ છે. 0
t-m- ky-nthī-c-ō? t___ k______ c___ t-m- k-ā-t-ī c-ō- ----------------- tamē kyānthī chō?
Бих искал / искала сладолед със сметана. મન- -્હીપ-ડ ક્-ી--સા----ઈસ-ક્ર-મ-જોઈએ--ે. મ_ વ્___ ક્__ સા_ આ_____ જો__ છે_ મ-ે વ-હ-પ-ડ ક-ર-મ સ-થ- આ-સ-ક-ર-મ જ-ઈ- છ-. ----------------------------------------- મને વ્હીપ્ડ ક્રીમ સાથે આઈસ્ક્રીમ જોઈએ છે. 0
t--ē k-ānt-ī -hō? t___ k______ c___ t-m- k-ā-t-ī c-ō- ----------------- tamē kyānthī chō?
Бих искал / искала плодове или сирене. મ-- ફળ -થવ- --ઝ -----છે. મ_ ફ_ અ__ ચી_ જો__ છે_ મ-ે ફ- અ-વ- ચ-ઝ જ-ઈ- છ-. ------------------------ મને ફળ અથવા ચીઝ જોઈએ છે. 0
Bēs-la t-ī. B_____ t___ B-s-l- t-ī- ----------- Bēsala thī.
Искаме да закусим. અમે -ાસ્તો કરવ- -ાંગી- -ીએ. અ_ ના__ ક__ માં__ છી__ અ-ે ન-સ-ત- ક-વ- મ-ં-ી- છ-એ- --------------------------- અમે નાસ્તો કરવા માંગીએ છીએ. 0
Bē-ala ---. B_____ t___ B-s-l- t-ī- ----------- Bēsala thī.
Искаме да обядваме. અમ--બ-ોર-ું-ભ-જન કરવા મ-ં--એ ---. અ_ બ___ ભો__ ક__ માં__ છી__ અ-ે બ-ો-ન-ં ભ-જ- ક-વ- મ-ં-ી- છ-એ- --------------------------------- અમે બપોરનું ભોજન કરવા માંગીએ છીએ. 0
Bēs-------. B_____ t___ B-s-l- t-ī- ----------- Bēsala thī.
Искаме да вечеряме. અમ--રા-્-િ--જ- કરવ- -ા--ી--છ-એ. અ_ રા_____ ક__ માં__ છી__ અ-ે ર-ત-ર-ભ-જ- ક-વ- મ-ં-ી- છ-એ- ------------------------------- અમે રાત્રિભોજન કરવા માંગીએ છીએ. 0
Bē-ala sv--j-a--ēnḍ--āṁ--th-ta----. B_____ s_______________ s_____ c___ B-s-l- s-i-j-a-l-n-a-ā- s-h-t- c-ē- ----------------------------------- Bēsala sviṭjharlēnḍamāṁ sthita chē.
Какво желаете за закуска? તમ------સ્--માં-શ-- --ઈ- --? ત__ ના___ શું જો__ છે_ ત-ા-ે ન-સ-ત-મ-ં શ-ં જ-ઈ- છ-? ---------------------------- તમારે નાસ્તામાં શું જોઈએ છે? 0
Bēsa-- -v--jha-lē--a-ā- -thi-- chē. B_____ s_______________ s_____ c___ B-s-l- s-i-j-a-l-n-a-ā- s-h-t- c-ē- ----------------------------------- Bēsala sviṭjharlēnḍamāṁ sthita chē.
Хлебчета с мармалад и мед? જામ-અન--મ- -ા-- ર-લ્-? જા_ અ_ મ_ સા_ રો___ જ-મ અ-ે મ- સ-થ- ર-લ-સ- ---------------------- જામ અને મધ સાથે રોલ્સ? 0
Bē-a-- s-iṭ-h-rl----m-- --hi-- -hē. B_____ s_______________ s_____ c___ B-s-l- s-i-j-a-l-n-a-ā- s-h-t- c-ē- ----------------------------------- Bēsala sviṭjharlēnḍamāṁ sthita chē.
Печени филийки със салам и сирене? સોસે--અને ----સ----ટો--ટ? સો__ અ_ ચી_ સા_ ટો___ સ-સ-જ અ-ે ચ-ઝ સ-થ- ટ-સ-ટ- ------------------------- સોસેજ અને ચીઝ સાથે ટોસ્ટ? 0
Śu--huṁ -aman- -rī-m-l-r- s---ē---r--a-- --ī-śa-uṁ? Ś__ h__ t_____ ś__ m_____ s____ p_______ ā__ ś_____ Ś-ṁ h-ṁ t-m-n- ś-ī m-l-r- s-t-ē p-r-c-y- ā-ī ś-k-ṁ- --------------------------------------------------- Śuṁ huṁ tamanē śrī mulara sāthē paricaya āpī śakuṁ?
Сварено яйце? રા-ધ--ું ઈંડું? રાં__ ઈં__ ર-ં-ે-ુ- ઈ-ડ-ં- --------------- રાંધેલું ઈંડું? 0
Ś-ṁ --ṁ--am--ē-śr- --l--a s--hē--ari---a -pī ---u-? Ś__ h__ t_____ ś__ m_____ s____ p_______ ā__ ś_____ Ś-ṁ h-ṁ t-m-n- ś-ī m-l-r- s-t-ē p-r-c-y- ā-ī ś-k-ṁ- --------------------------------------------------- Śuṁ huṁ tamanē śrī mulara sāthē paricaya āpī śakuṁ?
Яйце на очи? તળ--ું-ઈ---ં? ત__ ઈં__ ત-ે-ુ- ઈ-ડ-ં- ------------- તળેલું ઈંડું? 0
Ś---hu---a-a---ś-- -u--ra-s-t----a-i-------ī-ś--u-? Ś__ h__ t_____ ś__ m_____ s____ p_______ ā__ ś_____ Ś-ṁ h-ṁ t-m-n- ś-ī m-l-r- s-t-ē p-r-c-y- ā-ī ś-k-ṁ- --------------------------------------------------- Śuṁ huṁ tamanē śrī mulara sāthē paricaya āpī śakuṁ?
Омлет? ઓ---ે-? ઓ____ ઓ-ે-ે-? ------- ઓમેલેટ? 0
Tē v--ē-- -h-. T_ v_____ c___ T- v-d-ś- c-ē- -------------- Tē vidēśī chē.
Моля, още едно кисело мляко. બીજુ--દ-ી-, કૃપ- ક----. બી_ દ__ કૃ_ ક___ બ-જ-ં દ-ી-, ક-પ- ક-ી-ે- ----------------------- બીજું દહીં, કૃપા કરીને. 0
T- -i-ēśī-c--. T_ v_____ c___ T- v-d-ś- c-ē- -------------- Tē vidēśī chē.
Моля, още сол и черен пипер. વ-ુ--ીઠ-ં--ને મ-ી, કૃ----ર---. વ_ મી_ અ_ મ__ કૃ_ ક___ વ-ુ મ-ઠ-ં અ-ે મ-ી- ક-પ- ક-ી-ે- ------------------------------ વધુ મીઠું અને મરી, કૃપા કરીને. 0
Tē ----śī-c-ē. T_ v_____ c___ T- v-d-ś- c-ē- -------------- Tē vidēśī chē.
Моля, още една чаша вода. પ-ણીન- બીજો ગ્--સ,----ા--રીન-. પા__ બી_ ગ્___ કૃ_ ક___ પ-ણ-ન- બ-જ- ગ-લ-સ- ક-પ- ક-ી-ે- ------------------------------ પાણીનો બીજો ગ્લાસ, કૃપા કરીને. 0
Tē--nē-- --ā----bōl- -h-. T_ a____ b_____ b___ c___ T- a-ē-a b-ā-ā- b-l- c-ē- ------------------------- Tē anēka bhāṣāō bōlē chē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!