Разговорник

bg Числителни редни   »   gu ઓર્ડિનલ્સ

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [એકસો]

61 [Ēkasō]

ઓર્ડિનલ્સ

ōrḍinalsa

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Първият месец е януари. પ-ે---મહિનો -ાન--ુઆર- --. પ__ મ__ જા____ છે_ પ-ે-ો મ-િ-ો જ-ન-ય-આ-ી છ-. ------------------------- પહેલો મહિનો જાન્યુઆરી છે. 0
ō-ḍ---lsa ō________ ō-ḍ-n-l-a --------- ōrḍinalsa
Вторият месец е февруари. બી---મ--ન--ફ-બ્રુઆ----ે. બી_ મ__ ફે____ છે_ બ-જ- મ-િ-ો ફ-બ-ર-આ-ી છ-. ------------------------ બીજો મહિનો ફેબ્રુઆરી છે. 0
ōrḍ-----a ō________ ō-ḍ-n-l-a --------- ōrḍinalsa
Третият месец е март. ત્-ી---મહિ-- --ર---છ-. ત્__ મ__ મા__ છે_ ત-ર-જ- મ-િ-ો મ-ર-ચ છ-. ---------------------- ત્રીજો મહિનો માર્ચ છે. 0
p--ēl- m-h-n------u--ī ---. p_____ m_____ j_______ c___ p-h-l- m-h-n- j-n-u-r- c-ē- --------------------------- pahēlō mahinō jānyuārī chē.
Четвъртият месец е април. ચ--ો-મ-િ-ો -પ-ર-- -ે. ચો_ મ__ એ___ છે_ ચ-થ- મ-િ-ો એ-્-િ- છ-. --------------------- ચોથો મહિનો એપ્રિલ છે. 0
pahē-ō ---i-ō-j-n----ī-c--. p_____ m_____ j_______ c___ p-h-l- m-h-n- j-n-u-r- c-ē- --------------------------- pahēlō mahinō jānyuārī chē.
Петият месец е май. પ-ંચ-- --િ-- -- --. પાં__ મ__ મે છે_ પ-ં-મ- મ-િ-ો મ- છ-. ------------------- પાંચમો મહિનો મે છે. 0
B--ō---hin---h-b-uār- -hē. B___ m_____ p________ c___ B-j- m-h-n- p-ē-r-ā-ī c-ē- -------------------------- Bījō mahinō phēbruārī chē.
Шестият месец е юни. છ-્ઠ- -હિન- જૂન -ે. છ__ મ__ જૂ_ છે_ છ-્-ો મ-િ-ો જ-ન છ-. ------------------- છઠ્ઠો મહિનો જૂન છે. 0
B--ō -a-in- -h---uārī c-ē. B___ m_____ p________ c___ B-j- m-h-n- p-ē-r-ā-ī c-ē- -------------------------- Bījō mahinō phēbruārī chē.
Шест месеца са половин година. છ-મહ--ા-એટલે---ધુ-વર-ષ. છ મ__ એ__ અ__ વ___ છ મ-િ-ા એ-લ- અ-ધ- વ-્-. ----------------------- છ મહિના એટલે અડધુ વર્ષ. 0
T--jō----in- mā--a -hē. T____ m_____ m____ c___ T-ī-ō m-h-n- m-r-a c-ē- ----------------------- Trījō mahinō mārca chē.
януари, февруари, март, જા----આર--ફે------- -ાર્ચ, જા____ ફે____ મા___ જ-ન-ય-આ-ી ફ-બ-ર-આ-ી મ-ર-ચ- -------------------------- જાન્યુઆરી ફેબ્રુઆરી માર્ચ, 0
T-ī-ō---hi-ō-mārca ---. T____ m_____ m____ c___ T-ī-ō m-h-n- m-r-a c-ē- ----------------------- Trījō mahinō mārca chē.
април, май и юни. એપ્---- મ- અ-- જ-ન. એ____ મે અ_ જૂ__ એ-્-િ-, મ- અ-ે જ-ન- ------------------- એપ્રિલ, મે અને જૂન. 0
T-------h------rc- --ē. T____ m_____ m____ c___ T-ī-ō m-h-n- m-r-a c-ē- ----------------------- Trījō mahinō mārca chē.
Седмият месец е юли. સાતમ--મહ-નો-જ-લાઈ છ-. સા__ મ__ જુ__ છે_ સ-ત-ો મ-િ-ો જ-લ-ઈ છ-. --------------------- સાતમો મહિનો જુલાઈ છે. 0
Cōth---ah------r--a---ē. C____ m_____ ē_____ c___ C-t-ō m-h-n- ē-r-l- c-ē- ------------------------ Cōthō mahinō ēprila chē.
Осмият месец е август. આ-----હિ----ગસ્ટ -ે. આ__ મ__ ઓ___ છે_ આ-મ- મ-િ-ો ઓ-સ-ટ છ-. -------------------- આઠમો મહિનો ઓગસ્ટ છે. 0
C---ō--ah-nō-ēpr-l- ch-. C____ m_____ ē_____ c___ C-t-ō m-h-n- ē-r-l- c-ē- ------------------------ Cōthō mahinō ēprila chē.
Деветият месец е септември. નવ-ો--હ-ન- ----ેમ--ર-છે. ન__ મ__ સ_____ છે_ ન-મ- મ-િ-ો સ-્-ે-્-ર છ-. ------------------------ નવમો મહિનો સપ્ટેમ્બર છે. 0
Cōt-- ma-i----pr-la-c--. C____ m_____ ē_____ c___ C-t-ō m-h-n- ē-r-l- c-ē- ------------------------ Cōthō mahinō ēprila chē.
Десетият месец е октомври. દ--ો-મહ-ન--ઓ----બર છે. દ__ મ__ ઓ____ છે_ દ-મ- મ-િ-ો ઓ-્-ો-ર છ-. ---------------------- દસમો મહિનો ઓક્ટોબર છે. 0
Pān-c-m- ma-inō m--c--. P______ m_____ m_ c___ P-n-c-m- m-h-n- m- c-ē- ----------------------- Pān̄camō mahinō mē chē.
Единайсетият месец е ноември. અ-િ-ા-મ--મ---ો -વ-મ્-- છે. અ____ મ__ ન____ છે_ અ-િ-ા-મ- મ-િ-ો ન-ે-્-ર છ-. -------------------------- અગિયારમો મહિનો નવેમ્બર છે. 0
Pān̄ca---m-h-n- m----ē. P______ m_____ m_ c___ P-n-c-m- m-h-n- m- c-ē- ----------------------- Pān̄camō mahinō mē chē.
Дванайсетият месец е декември. બારમ- મહિ-ો ડ-સેમ્-ર -ે. બા__ મ__ ડિ____ છે_ બ-ર-ો મ-િ-ો ડ-સ-મ-બ- છ-. ------------------------ બારમો મહિનો ડિસેમ્બર છે. 0
P-n̄c-m- ma--nō--- ---. P______ m_____ m_ c___ P-n-c-m- m-h-n- m- c-ē- ----------------------- Pān̄camō mahinō mē chē.
Дванайсет месеца са една година. બ-ર ---ના--- વર્ષ --. બા_ મ__ એ_ વ__ છે_ બ-ર મ-િ-ા એ- વ-્- છ-. --------------------- બાર મહિના એક વર્ષ છે. 0
C-aṭ-ṭ----a-i---jū-- --ē. C_______ m_____ j___ c___ C-a-h-h- m-h-n- j-n- c-ē- ------------------------- Chaṭhṭhō mahinō jūna chē.
юли, август, септември, જુલા---ગસ્- સ-્ટેમ્-ર, જુ__ ઓ___ સ______ જ-લ-ઈ ઓ-સ-ટ સ-્-ે-્-ર- ---------------------- જુલાઈ ઓગસ્ટ સપ્ટેમ્બર, 0
Ch--hṭ-- -ahi-ō-j--- ch-. C_______ m_____ j___ c___ C-a-h-h- m-h-n- j-n- c-ē- ------------------------- Chaṭhṭhō mahinō jūna chē.
октомври, ноември и декември. ઓક્ટો-ર- ન--મ-બર-અ-ે -િસે---ર. ઓ_____ ન____ અ_ ડિ_____ ઓ-્-ો-ર- ન-ે-્-ર અ-ે ડ-સ-મ-બ-. ------------------------------ ઓક્ટોબર, નવેમ્બર અને ડિસેમ્બર. 0
C--ṭ---- m-h----jū-- chē. C_______ m_____ j___ c___ C-a-h-h- m-h-n- j-n- c-ē- ------------------------- Chaṭhṭhō mahinō jūna chē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...