Разговорник

bg Уговорка   »   gu નિમણૂક

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [ચોવીસ]

14 [Cauda]

નિમણૂક

raṅgō

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? શ-- તમે ----------ા? શું ત_ બ_ ચૂ_ ગ__ શ-ં ત-ે બ- ચ-ક- ગ-ા- -------------------- શું તમે બસ ચૂકી ગયા? 0
raṅgō r____ r-ṅ-ō ----- raṅgō
Аз те чаках половин час. હ-ં--ડ-ા--લ---- -ા---રા- જ---રહ્ય--છ--. હું અ__ ક___ તા_ રા_ જો_ ર__ છું_ હ-ં અ-ધ- ક-ા-થ- ત-ર- ર-હ જ-ઈ ર-્-ો છ-ં- --------------------------------------- હું અડધા કલાકથી તારી રાહ જોઈ રહ્યો છું. 0
raṅ-ō r____ r-ṅ-ō ----- raṅgō
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? શુ- તમા-- -ાથે-----ફ-ન----? શું ત__ સા_ સે_ ફો_ ન__ શ-ં ત-ા-ી સ-થ- સ-લ ફ-ન ન-ી- --------------------------- શું તમારી સાથે સેલ ફોન નથી? 0
b-ra-----a-h--a --ē. b______ s______ c___ b-r-p-a s-p-ē-a c-ē- -------------------- barapha saphēda chē.
Следващия път бъди точен / точна! આ--ી--ખ-ે --યસ--બ-ો! આ__ વ__ સ____ બ__ આ-લ- વ-ત- સ-ય-ર બ-ો- -------------------- આગલી વખતે સમયસર બનો! 0
ba--p-a sa--ēda-c-ē. b______ s______ c___ b-r-p-a s-p-ē-a c-ē- -------------------- barapha saphēda chē.
Следващия път вземи такси! આગ-ી-વ-તે-ટ---સી લો! આ__ વ__ ટે__ લો_ આ-લ- વ-ત- ટ-ક-સ- લ-! -------------------- આગલી વખતે ટેક્સી લો! 0
b-r--h- sa-hēda chē. b______ s______ c___ b-r-p-a s-p-ē-a c-ē- -------------------- barapha saphēda chē.
Следващия път вземи чадър със себе си! આગ-ી-વખતે -ત્રી----ો! આ__ વ__ છ__ લા__ આ-લ- વ-ત- છ-્-ી લ-વ-! --------------------- આગલી વખતે છત્રી લાવો! 0
Sū--- -ī-ō -hē. S____ p___ c___ S-r-a p-ḷ- c-ē- --------------- Sūrya pīḷō chē.
Утре съм свободен / свободна. આ--ી કાલ--હું છૂટું----. આ__ કા_ હું છૂ_ છું_ આ-ત- ક-લ- હ-ં છ-ટ-ં છ-ં- ------------------------ આવતી કાલે હું છૂટું છું. 0
S---- p-ḷ- -h-. S____ p___ c___ S-r-a p-ḷ- c-ē- --------------- Sūrya pīḷō chē.
Да се срещнем утре? ક--- -ળી-ું? કા_ મ___ ક-લ- મ-ી-ુ-? ------------ કાલે મળીશું? 0
Sūrya-pīḷō-c-ē. S____ p___ c___ S-r-a p-ḷ- c-ē- --------------- Sūrya pīḷō chē.
Съжалявам, утре не става. મન--મ---ક--ો--હું--ા-- ન--ં--રી શ---. મ_ મા_ ક___ હું કા_ ન_ ક_ શ__ મ-ે મ-ફ ક-જ-, હ-ં ક-લ- ન-ી- ક-ી શ-ુ-. ------------------------------------- મને માફ કરજો, હું કાલે નહીં કરી શકું. 0
N-ra-g----raṅgī-ch-. N______ n______ c___ N-r-ṅ-ī n-r-ṅ-ī c-ē- -------------------- Nāraṅgī nāraṅgī chē.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? શુ- તમાર-------આ સ---ાહ----ી ય---ા -ે? શું ત__ પા_ આ સ_____ યો__ છે_ શ-ં ત-ા-ી પ-સ- આ સ-્-ા-ા-ત-ી ય-જ-ા છ-? -------------------------------------- શું તમારી પાસે આ સપ્તાહાંતની યોજના છે? 0
N--a-g- --ra-g--ch-. N______ n______ c___ N-r-ṅ-ī n-r-ṅ-ī c-ē- -------------------- Nāraṅgī nāraṅgī chē.
Или вече имаш уговорка? અ-વ----ારી પા-----ેલે---- તા--ખ છ-? અ__ ત__ પા_ પ___ જ તા__ છે_ અ-વ- ત-ા-ી પ-સ- પ-ે-ે-ી જ ત-ર-ખ છ-? ----------------------------------- અથવા તમારી પાસે પહેલેથી જ તારીખ છે? 0
N-r-----n-r---ī----. N______ n______ c___ N-r-ṅ-ī n-r-ṅ-ī c-ē- -------------------- Nāraṅgī nāraṅgī chē.
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. હ---સૂ-ન ક-ું -ું -- આપણ- સ-્-ાહન- ---ે મળી-. હું સૂ__ ક_ છું કે આ__ સ____ અં_ મ___ હ-ં સ-ચ- ક-ુ- છ-ં ક- આ-ણ- સ-્-ા-ન- અ-ત- મ-ી-. --------------------------------------------- હું સૂચન કરું છું કે આપણે સપ્તાહના અંતે મળીએ. 0
Cē-ī--ā-a --ē. C___ l___ c___ C-r- l-l- c-ē- -------------- Cērī lāla chē.
Да направим пикник? શ---આપ-ે પિ--િ- કર-શું? શું આ__ પિ___ ક___ શ-ં આ-ણ- પ-ક-િ- ક-ી-ુ-? ----------------------- શું આપણે પિકનિક કરીશું? 0
Cē------a--hē. C___ l___ c___ C-r- l-l- c-ē- -------------- Cērī lāla chē.
Да отидем на плажа? શુ- આપણ---ીચ -----શું? શું આ__ બી_ પ_ જ___ શ-ં આ-ણ- બ-ચ પ- જ-શ-ં- ---------------------- શું આપણે બીચ પર જઈશું? 0
Cē-ī lā-- c--. C___ l___ c___ C-r- l-l- c-ē- -------------- Cērī lāla chē.
Да отидем в планината? શુ--આપણ- -ર--ત- -ર--ઈએ? શું આ__ પ___ પ_ જ___ શ-ં આ-ણ- પ-્-ત- પ- જ-એ- ----------------------- શું આપણે પર્વતો પર જઈએ? 0
Ā--ś- ---a-- --ē. Ā____ v_____ c___ Ā-ā-a v-d-ḷ- c-ē- ----------------- Ākāśa vādaḷī chē.
Ще те взема от офиса. હ-ં --ે ---સ-ાંથ-----ડ---ઈશ. હું ત_ ઓ____ ઉ__ લ___ હ-ં ત-ે ઓ-િ-મ-ં-ી ઉ-ા-ી લ-શ- ---------------------------- હું તને ઓફિસમાંથી ઉપાડી લઈશ. 0
Āk--a----a-ī-chē. Ā____ v_____ c___ Ā-ā-a v-d-ḷ- c-ē- ----------------- Ākāśa vādaḷī chē.
Ще те взема от къщи. હું--ન---ર-થી-લઈ-જ-શ. હું ત_ ઘ__ લ_ જ___ હ-ં ત-ે ઘ-ે-ી લ- જ-શ- --------------------- હું તને ઘરેથી લઈ જઈશ. 0
Ā-ā---v---ḷī ch-. Ā____ v_____ c___ Ā-ā-a v-d-ḷ- c-ē- ----------------- Ākāśa vādaḷī chē.
Ще те взема от автобусната спирка. હ-ં-ત----બસ -્ટ-- -ર--ઈ----. હું ત__ બ_ સ્__ પ_ લ_ જ___ હ-ં ત-ન- બ- સ-ટ-પ પ- લ- જ-શ- ---------------------------- હું તમને બસ સ્ટોપ પર લઈ જઈશ. 0
Ghā-a-līlu- -h-. G____ l____ c___ G-ā-a l-l-ṁ c-ē- ---------------- Ghāsa līluṁ chē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.