Разговорник

bg Прилагателни 2   »   gu વિશેષણો 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [ન્યાત્તર]

79 [nyāttara]

વિશેષણો 2

viśēṣaṇō 2

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. મ---વ--ળ-----ેસ પ----યો છ-. મેં વા__ ડ્__ પ___ છે_ મ-ં વ-દ-ી ડ-ર-સ પ-ે-્-ો છ-. --------------------------- મેં વાદળી ડ્રેસ પહેર્યો છે. 0
v------ō 2 v_______ 2 v-ś-ṣ-ṇ- 2 ---------- viśēṣaṇō 2
Облечена съм в червена рокля. મ-- લાલ--્રેસ--હેર્---છ-. મેં લા_ ડ્__ પ___ છે_ મ-ં લ-લ ડ-ર-સ પ-ે-્-ો છ-. ------------------------- મેં લાલ ડ્રેસ પહેર્યો છે. 0
vi--ṣaṇ- 2 v_______ 2 v-ś-ṣ-ṇ- 2 ---------- viśēṣaṇō 2
Облечена съм в зелена рокля. મે- લ--ો-ડ્--સ -હે-્યો---. મેં લી_ ડ્__ પ___ છે_ મ-ં લ-લ- ડ-ર-સ પ-ે-્-ો છ-. -------------------------- મેં લીલો ડ્રેસ પહેર્યો છે. 0
mēṁ--ā---ī --ē---pa--ry- c-ē. m__ v_____ ḍ____ p______ c___ m-ṁ v-d-ḷ- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- ----------------------------- mēṁ vādaḷī ḍrēsa pahēryō chē.
Аз купувам черна чанта. હ----ા-ી --- -રીદુ----ં. હું કા_ બે_ ખ__ છું_ હ-ં ક-ળ- બ-ગ ખ-ી-ુ- છ-ં- ------------------------ હું કાળી બેગ ખરીદું છું. 0
mēṁ--ā-a-ī ḍ--s--p-hē-yō --ē. m__ v_____ ḍ____ p______ c___ m-ṁ v-d-ḷ- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- ----------------------------- mēṁ vādaḷī ḍrēsa pahēryō chē.
Аз купувам кафява чанта. હ-ં-બ-ર-ઉ- --ગ ખ-ી------ં. હું બ્___ બે_ ખ__ છું_ હ-ં બ-ર-ઉ- બ-ગ ખ-ી-ુ- છ-ં- -------------------------- હું બ્રાઉન બેગ ખરીદું છું. 0
mēṁ v-d-ḷī------ --------c-ē. m__ v_____ ḍ____ p______ c___ m-ṁ v-d-ḷ- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- ----------------------------- mēṁ vādaḷī ḍrēsa pahēryō chē.
Аз купувам бяла чанта. હું----- --ગ ખ--દુ---ુ-. હું સ__ બે_ ખ__ છું_ હ-ં સ-ે- બ-ગ ખ-ી-ુ- છ-ં- ------------------------ હું સફેદ બેગ ખરીદું છું. 0
Mē------ -rē---pah--y- -h-. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ lāla ḍrēsa pahēryō chē.
Имам нужда от нова кола. મ--ે નવી ક----ોઈએ---. મા_ ન_ કા_ જો__ છે_ મ-ર- ન-ી ક-ર જ-ઈ- છ-. --------------------- મારે નવી કાર જોઈએ છે. 0
Mē----la ḍr-s--pah--yō c-ē. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ lāla ḍrēsa pahēryō chē.
Имам нужда от бърза кола. મ--ે--ડ-- કાર જ--એ છ-. મા_ ઝ__ કા_ જો__ છે_ મ-ર- ઝ-પ- ક-ર જ-ઈ- છ-. ---------------------- મારે ઝડપી કાર જોઈએ છે. 0
Mēṁ l-l- -r-sa--a--r-- chē. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ lāla ḍrēsa pahēryō chē.
Имам нужда от удобна кола. માર- ---મ--ય----ર--ો-- --. મા_ આ_____ કા_ જો__ છે_ મ-ર- આ-ા-દ-ય- ક-ર જ-ઈ- છ-. -------------------------- મારે આરામદાયક કાર જોઈએ છે. 0
Mē- l-lō-ḍr-sa---hēr-ō--hē. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ līlō ḍrēsa pahēryō chē.
Горе живее една възрастна жена. ત-ય-ં ----ૃ------ત--ી -હે છ-. ત્_ એ_ વૃ__ સ્__ ર_ છે_ ત-ય-ં એ- વ-દ-ધ સ-ત-ર- ર-ે છ-. ----------------------------- ત્યાં એક વૃદ્ધ સ્ત્રી રહે છે. 0
M-ṁ līl- -rēsa p--ē--ō c-ē. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ līlō ḍrēsa pahēryō chē.
Горе живее една дебела жена. એ- -ાડી -્---ી-ત---ં -હે--ે. એ_ જા_ સ્__ ત્_ ર_ છે_ એ- જ-ડ- સ-ત-ર- ત-ય-ં ર-ે છ-. ---------------------------- એક જાડી સ્ત્રી ત્યાં રહે છે. 0
M-- l--- ḍ---- -ahē--- ---. M__ l___ ḍ____ p______ c___ M-ṁ l-l- ḍ-ē-a p-h-r-ō c-ē- --------------------------- Mēṁ līlō ḍrēsa pahēryō chē.
Долу живее една любопитна жена. એ- વ--િ-્-----્-ી-ત્યા- -ીચ- ર-ે---. એ_ વિ___ સ્__ ત્_ ની_ ર_ છે_ એ- વ-ચ-ત-ર સ-ત-ર- ત-ય-ં ન-ચ- ર-ે છ-. ------------------------------------ એક વિચિત્ર સ્ત્રી ત્યાં નીચે રહે છે. 0
H-- --ḷ- bē-- ---rī----chu-. H__ k___ b___ k_______ c____ H-ṁ k-ḷ- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ---------------------------- Huṁ kāḷī bēga kharīduṁ chuṁ.
Гостите ни бяха приятни хора. અમાર- મ--માનો-સ--ા લો----તા. અ__ મ___ સા_ લો_ હ__ અ-ા-ા મ-ે-ા-ો સ-ર- લ-ક- હ-ા- ---------------------------- અમારા મહેમાનો સારા લોકો હતા. 0
H-ṁ-k--ī--ē-a-kh-rī--ṁ chu-. H__ k___ b___ k_______ c____ H-ṁ k-ḷ- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ---------------------------- Huṁ kāḷī bēga kharīduṁ chuṁ.
Гостите ни бяха учтиви хора. અ--ર- મહેમ----નમ્- ---ો-હતા. અ__ મ___ ન__ લો_ હ__ અ-ા-ા મ-ે-ા-ો ન-્- લ-ક- હ-ા- ---------------------------- અમારા મહેમાનો નમ્ર લોકો હતા. 0
Huṁ -ā-ī -ēga--ha-īdu- ch--. H__ k___ b___ k_______ c____ H-ṁ k-ḷ- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ---------------------------- Huṁ kāḷī bēga kharīduṁ chuṁ.
Гостите ни бяха интересни хора. અમ--- મ-ેમ--ો-ર--્----ો-ો-હ-ા. અ__ મ___ ર____ લો_ હ__ અ-ા-ા મ-ે-ા-ો ર-પ-ર- લ-ક- હ-ા- ------------------------------ અમારા મહેમાનો રસપ્રદ લોકો હતા. 0
Hu---rā----bēga k---īd-- -h-ṁ. H__ b_____ b___ k_______ c____ H-ṁ b-ā-n- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ------------------------------ Huṁ brāuna bēga kharīduṁ chuṁ.
Аз имам мили деца. હુ- -ાળ--ને--્-ેમ--------ં. હું બા___ પ્__ ક_ છું_ હ-ં બ-ળ-ો-ે પ-ર-મ ક-ુ- છ-ં- --------------------------- હું બાળકોને પ્રેમ કરું છું. 0
H-ṁ-b-āun- --ga---a-ī--ṁ ch--. H__ b_____ b___ k_______ c____ H-ṁ b-ā-n- b-g- k-a-ī-u- c-u-. ------------------------------ Huṁ brāuna bēga kharīduṁ chuṁ.
Но съседите имат нахални деца. પણ --ો--ઓને ત-ફ--ી બાળ-- છે. પ_ પ____ તો__ બા__ છે_ પ- પ-ો-ી-ન- ત-ફ-ન- બ-ળ-ો છ-. ---------------------------- પણ પડોશીઓને તોફાની બાળકો છે. 0
Huṁ s----da ---- -ha-īd---ch--. H__ s______ b___ k_______ c____ H-ṁ s-p-ē-a b-g- k-a-ī-u- c-u-. ------------------------------- Huṁ saphēda bēga kharīduṁ chuṁ.
Вашите деца послушни ли са? શ----મ----બા--- સ--ા છે? શું ત__ બા__ સા_ છે_ શ-ં ત-ા-ા બ-ળ-ો સ-ર- છ-? ------------------------ શું તમારા બાળકો સારા છે? 0
H-ṁ sa-h-da ---a--h-rī--- ch--. H__ s______ b___ k_______ c____ H-ṁ s-p-ē-a b-g- k-a-ī-u- c-u-. ------------------------------- Huṁ saphēda bēga kharīduṁ chuṁ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...