Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   gu કંઈક જોઈએ

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

72 [બાત્તેર]

72 [Bāttēra]

કંઈક જોઈએ

kaṁīka jōīē

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Трябва હ-ય હો_ હ-ય --- હોય 0
k-ṁ----jō-ē k_____ j___ k-ṁ-k- j-ī- ----------- kaṁīka jōīē
Трябва да изпратя писмото. મારે--ત્ર મો--વો -ે. મા_ પ__ મો___ છે_ મ-ર- પ-્- મ-ક-વ- છ-. -------------------- મારે પત્ર મોકલવો છે. 0
h-ya h___ h-y- ---- hōya
Трябва да платя хотела. મારે ------ પૈ-----કવવ--પ--ે મા_ હો___ પૈ_ ચૂ___ પ__ મ-ર- હ-ટ-ન- પ-સ- ચ-ક-વ- પ-શ- ---------------------------- મારે હોટલના પૈસા ચૂકવવા પડશે 0
h--a h___ h-y- ---- hōya
Трябва да станеш рано. તમ--- -હ-લા -ાગ-ા-- જર-ર --. ત__ વ__ જા___ જ__ છે_ ત-ા-ે વ-ે-ા જ-ગ-ા-ી જ-ૂ- છ-. ---------------------------- તમારે વહેલા જાગવાની જરૂર છે. 0
hō-a h___ h-y- ---- hōya
Трябва да работиш много. ત-ા-- -ણ-ં-કા- -રવુ--પડશ-. ત__ ઘ_ કા_ ક__ પ___ ત-ા-ે ઘ-ુ- ક-મ ક-વ-ં પ-શ-. -------------------------- તમારે ઘણું કામ કરવું પડશે. 0
m-rē-pa-r- mō-----ō ch-. m___ p____ m_______ c___ m-r- p-t-a m-k-l-v- c-ē- ------------------------ mārē patra mōkalavō chē.
Трябва да си точен. તમ-રે-સમયસર હા-- ર-ેવ-ં -ડશે. ત__ સ____ હા__ ર__ પ___ ત-ા-ે સ-ય-ર હ-જ- ર-ે-ુ- પ-શ-. ----------------------------- તમારે સમયસર હાજર રહેવું પડશે. 0
mārē pa-r- mōka--vō--h-. m___ p____ m_______ c___ m-r- p-t-a m-k-l-v- c-ē- ------------------------ mārē patra mōkalavō chē.
Той трябва да зареди колата. તે-ે ભ-વાનુ--છે. તે_ ભ___ છે_ ત-ણ- ભ-વ-ન-ં છ-. ---------------- તેણે ભરવાનું છે. 0
mā-ē pat-a-m-k-l-vō---ē. m___ p____ m_______ c___ m-r- p-t-a m-k-l-v- c-ē- ------------------------ mārē patra mōkalavō chē.
Той трябва да поправи колата. તેણ--કાર-ે -ી- -ર-------. તે_ કા__ ઠી_ ક__ પ___ ત-ણ- ક-ર-ે ઠ-ક ક-વ- પ-શ-. ------------------------- તેણે કારને ઠીક કરવી પડશે. 0
M--- ----l--ā-pai-ā ---avavā-p-ḍa-ē M___ h_______ p____ c_______ p_____ M-r- h-ṭ-l-n- p-i-ā c-k-v-v- p-ḍ-ś- ----------------------------------- Mārē hōṭalanā paisā cūkavavā paḍaśē
Той трябва да измие колата. તે-- ક-ર-ધોવા-ી---. તે_ કા_ ધો__ છે_ ત-ણ- ક-ર ધ-વ-ન- છ-. ------------------- તેણે કાર ધોવાની છે. 0
Mā-- hō-a-a-- pa--ā --kav-vā -aḍaśē M___ h_______ p____ c_______ p_____ M-r- h-ṭ-l-n- p-i-ā c-k-v-v- p-ḍ-ś- ----------------------------------- Mārē hōṭalanā paisā cūkavavā paḍaśē
Тя трябва да пазарува. ત--ી----ીદ--કર-- જ--ં -ડશ-. તે__ ખ__ ક__ જ_ પ___ ત-ણ-એ ખ-ી-ી ક-વ- જ-ુ- પ-શ-. --------------------------- તેણીએ ખરીદી કરવા જવું પડશે. 0
Mā---hōṭ-la-ā-pai-- c--a--vā-p-ḍ-śē M___ h_______ p____ c_______ p_____ M-r- h-ṭ-l-n- p-i-ā c-k-v-v- p-ḍ-ś- ----------------------------------- Mārē hōṭalanā paisā cūkavavā paḍaśē
Тя трябва да изчисти жилището. તે----એપ-ર---ેન્ટ સા--ક--ું-પડશે. તે__ એ______ સા_ ક__ પ___ ત-ણ-એ એ-ા-્-મ-ન-ટ સ-ફ ક-વ-ં પ-શ-. --------------------------------- તેણીએ એપાર્ટમેન્ટ સાફ કરવું પડશે. 0
tam--ē----ēl- jā-avānī-j-r--a c-ē. t_____ v_____ j_______ j_____ c___ t-m-r- v-h-l- j-g-v-n- j-r-r- c-ē- ---------------------------------- tamārē vahēlā jāgavānī jarūra chē.
Тя трябва да изпере прането. ત--ી---ો--ડ--- ક-વ-નુ--છ-. તે__ લો___ ક___ છે_ ત-ણ-એ લ-ન-ડ-ર- ક-વ-ન-ં છ-. -------------------------- તેણીએ લોન્ડ્રી કરવાનું છે. 0
t-m--- --h-lā-jā-av--- -arū-- ---. t_____ v_____ j_______ j_____ c___ t-m-r- v-h-l- j-g-v-n- j-r-r- c-ē- ---------------------------------- tamārē vahēlā jāgavānī jarūra chē.
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. આપણ- --ત-જ શા--- જ-ું --શે. આ__ ત__ જ શા__ જ_ પ___ આ-ણ- ત-ત જ શ-ળ-એ જ-ુ- પ-શ-. --------------------------- આપણે તરત જ શાળાએ જવું પડશે. 0
ta-----va---ā-jāg-v-nī--arūr- c-ē. t_____ v_____ j_______ j_____ c___ t-m-r- v-h-l- j-g-v-n- j-r-r- c-ē- ---------------------------------- tamārē vahēlā jāgavānī jarūra chē.
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. અ-ા---ત-- જ કામ -ર--વ-----શ-. અ__ ત__ જ કા_ પ_ જ_ પ___ અ-ા-ે ત-ત જ ક-મ પ- જ-ુ- પ-શ-. ----------------------------- અમારે તરત જ કામ પર જવું પડશે. 0
T-mā-ē -h--uṁ-kām-------uṁ -aḍ-ś-. T_____ g_____ k___ k______ p______ T-m-r- g-a-u- k-m- k-r-v-ṁ p-ḍ-ś-. ---------------------------------- Tamārē ghaṇuṁ kāma karavuṁ paḍaśē.
Ние трябва да отидем веднага на лекар. આપ-ે તર- જ -ૉ-્-ર-પાસે---ું ---ે. આ__ ત__ જ ડૉ___ પા_ જ_ પ___ આ-ણ- ત-ત જ ડ-ક-ટ- પ-સ- જ-ુ- પ-શ-. --------------------------------- આપણે તરત જ ડૉક્ટર પાસે જવું પડશે. 0
T--ā-- g-aṇ-- kām- -aravuṁ paḍa--. T_____ g_____ k___ k______ p______ T-m-r- g-a-u- k-m- k-r-v-ṁ p-ḍ-ś-. ---------------------------------- Tamārē ghaṇuṁ kāma karavuṁ paḍaśē.
Вие трябва да чакате автобуса. ત---- ---ી---- --વી-પ---. ત__ બ__ રા_ જો_ પ___ ત-ા-ે બ-ન- ર-હ જ-વ- પ-શ-. ------------------------- તમારે બસની રાહ જોવી પડશે. 0
Ta-ārē-g-a-u- k-m------vu--pa-a--. T_____ g_____ k___ k______ p______ T-m-r- g-a-u- k-m- k-r-v-ṁ p-ḍ-ś-. ---------------------------------- Tamārē ghaṇuṁ kāma karavuṁ paḍaśē.
Вие трябва да чакате влака. તમ-રે ટ--ે--ી --- જોવ--પ-શ-. ત__ ટ્___ રા_ જો_ પ___ ત-ા-ે ટ-ર-ન-ી ર-હ જ-વ- પ-શ-. ---------------------------- તમારે ટ્રેનની રાહ જોવી પડશે. 0
Ta-ār------y-sa-a -ā--r- ra-ēvu--p-ḍ---. T_____ s_________ h_____ r______ p______ T-m-r- s-m-y-s-r- h-j-r- r-h-v-ṁ p-ḍ-ś-. ---------------------------------------- Tamārē samayasara hājara rahēvuṁ paḍaśē.
Вие трябва да чакате таксито. તમારે -ે-્સી-- ર-હ જ-વી-પ---. ત__ ટે___ રા_ જો_ પ___ ત-ા-ે ટ-ક-સ-ન- ર-હ જ-વ- પ-શ-. ----------------------------- તમારે ટેક્સીની રાહ જોવી પડશે. 0
T-mārē sama--s-----āja-- -ah--u- paḍ-śē. T_____ s_________ h_____ r______ p______ T-m-r- s-m-y-s-r- h-j-r- r-h-v-ṁ p-ḍ-ś-. ---------------------------------------- Tamārē samayasara hājara rahēvuṁ paḍaśē.

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...