Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   gu રજા પ્રવૃત્તિઓ

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [અડતાલીસ]

48 [Aḍatālīsa]

રજા પ્રવૃત્તિઓ

rajā pravr̥ttiō

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Плажът чист ли е? શ-ં બ-ચ--્--્---ે? શું બી_ સ્___ છે_ શ-ં બ-ચ સ-વ-્- છ-? ------------------ શું બીચ સ્વચ્છ છે? 0
raj----avr-ttiō r___ p________ r-j- p-a-r-t-i- --------------- rajā pravr̥ttiō
Може ли да се къпем там? શ------ ત---- તરી--ક--છો? શું ત_ ત્_ ત_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે ત-ય-ં ત-ી શ-ો છ-? ------------------------- શું તમે ત્યાં તરી શકો છો? 0
śu- bī-a s--cch---hē? ś__ b___ s______ c___ ś-ṁ b-c- s-a-c-a c-ē- --------------------- śuṁ bīca svaccha chē?
Къпането там не е ли опасно? શ---ત--ા- ----------ી -થી? શું ત્_ ત__ જો__ ન__ શ-ં ત-ય-ં ત-વ-ં જ-ખ-ી ન-ી- -------------------------- શું ત્યાં તરવું જોખમી નથી? 0
ś--------sv--cha --ē? ś__ b___ s______ c___ ś-ṁ b-c- s-a-c-a c-ē- --------------------- śuṁ bīca svaccha chē?
Може ли да се заеме плажен чадър? શું -મે--હ-- છત--ી ---ે--પી શકો-છ-? શું ત_ અ_ છ__ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે અ-ી- છ-્-ી ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ----------------------------------- શું તમે અહીં છત્રી ભાડે આપી શકો છો? 0
śu- -īc----accha---ē? ś__ b___ s______ c___ ś-ṁ b-c- s-a-c-a c-ē- --------------------- śuṁ bīca svaccha chē?
Може ли да се заеме шезлонг? શું તમે-અ--ં ડે-ચે- -----આપ--શ-----? શું ત_ અ_ ડે___ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે અ-ી- ડ-ક-ે- ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ------------------------------------ શું તમે અહીં ડેકચેર ભાડે આપી શકો છો? 0
Śuṁ---mē -y---tar- -a---ch-? Ś__ t___ t___ t___ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- t-ā- t-r- ś-k- c-ō- ---------------------------- Śuṁ tamē tyāṁ tarī śakō chō?
Може ли да се заеме лодка? શું -મે--હી--હો-ી -ા---આ---શ-ો --? શું ત_ અ_ હો_ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે અ-ી- હ-ડ- ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ---------------------------------- શું તમે અહીં હોડી ભાડે આપી શકો છો? 0
Śu---a-- --ā- --rī----ō-c--? Ś__ t___ t___ t___ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- t-ā- t-r- ś-k- c-ō- ---------------------------- Śuṁ tamē tyāṁ tarī śakō chō?
Бих искал / искала да карам сърф. હ-ં-સર-ફ---વા-માં-ુ-છ--. હું સ__ ક__ માં_ છું_ હ-ં સ-્- ક-વ- મ-ં-ુ છ-ં- ------------------------ હું સર્ફ કરવા માંગુ છું. 0
Ś-ṁ-t----ty-ṁ tar- ś-------? Ś__ t___ t___ t___ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- t-ā- t-r- ś-k- c-ō- ---------------------------- Śuṁ tamē tyāṁ tarī śakō chō?
Бих искал / искала да се гмуркам. હુ--ડ-ઇ----વા -ાંગ- --ં હું ડા__ ક__ માં_ છું હ-ં ડ-ઇ- ક-વ- મ-ં-ુ છ-ં ----------------------- હું ડાઇવ કરવા માંગુ છું 0
Śu- t--- ta-a--ṁ -ō-h--ī --th-? Ś__ t___ t______ j______ n_____ Ś-ṁ t-ā- t-r-v-ṁ j-k-a-ī n-t-ī- ------------------------------- Śuṁ tyāṁ taravuṁ jōkhamī nathī?
Бих искал / искала да карам водни ски. હુ- -ો-ર સ્કી-ંગ--- જ-ા--ા--ુ છ--. હું વો__ સ્___ પ_ જ_ માં_ છું_ હ-ં વ-ટ- સ-ક-ઇ-ગ પ- જ-ા મ-ં-ુ છ-ં- ---------------------------------- હું વોટર સ્કીઇંગ પર જવા માંગુ છું. 0
Śuṁ---āṁ--ara-u----kh-mī nat--? Ś__ t___ t______ j______ n_____ Ś-ṁ t-ā- t-r-v-ṁ j-k-a-ī n-t-ī- ------------------------------- Śuṁ tyāṁ taravuṁ jōkhamī nathī?
Може ли да се наеме сърф? શ-ં તમ----્ફબોર્- -ાડે -પી-શકો છ-? શું ત_ સ_____ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે સ-્-બ-ર-ડ ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ---------------------------------- શું તમે સર્ફબોર્ડ ભાડે આપી શકો છો? 0
Śuṁ-t-āṁ-----vuṁ---kh--ī-n-t--? Ś__ t___ t______ j______ n_____ Ś-ṁ t-ā- t-r-v-ṁ j-k-a-ī n-t-ī- ------------------------------- Śuṁ tyāṁ taravuṁ jōkhamī nathī?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? શ-- તમ---ાઇ--ં---ા-નો-ભ--ે-આપી-શ----ો? શું ત_ ડા___ સા__ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે ડ-ઇ-િ-ગ સ-ધ-ો ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? -------------------------------------- શું તમે ડાઇવિંગ સાધનો ભાડે આપી શકો છો? 0
Ś-- -amē-ahīṁ---a-r--b---- ā-ī-śa---c--? Ś__ t___ a___ c_____ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- c-a-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ---------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ chatrī bhāḍē āpī śakō chō?
Може ли да се наемат водни ски? શું --ે-વો----્ક---ા---આ---શકો-છ-? શું ત_ વો__ સ્_ ભા_ આ_ શ_ છો_ શ-ં ત-ે વ-ટ- સ-ક- ભ-ડ- આ-ી શ-ો છ-? ---------------------------------- શું તમે વોટર સ્કી ભાડે આપી શકો છો? 0
Śuṁ-t--ē ahīṁ-c-a----b-āḍē --- śakō ---? Ś__ t___ a___ c_____ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- c-a-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ---------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ chatrī bhāḍē āpī śakō chō?
Аз съм начинаещ / начинаеща. હ-ં મ--્- એક શિ-ા- મ--સ--ુ-. હું મા__ એ_ શિ__ મા__ છું_ હ-ં મ-ત-ર એ- શ-ખ-ઉ મ-ણ- છ-ં- ---------------------------- હું માત્ર એક શિખાઉ માણસ છું. 0
Śu- --m- ahī- ch---- b-āḍ- --ī --k- -h-? Ś__ t___ a___ c_____ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- c-a-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ---------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ chatrī bhāḍē āpī śakō chō?
Средно добър / добра съм. હ-- ----ન-ય છુ-. હું સા___ છું_ હ-ં સ-મ-ન-ય છ-ં- ---------------- હું સામાન્ય છું. 0
Śu--ta-ē---īṁ--ēk-c-ra -h--- --ī-ś-------? Ś__ t___ a___ ḍ_______ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- ḍ-k-c-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ------------------------------------------ Śuṁ tamē ahīṁ ḍēkacēra bhāḍē āpī śakō chō?
Това ми е познато вече. હું તે --ેલા---જ-જ---ં-છ-ં. હું તે પ___ જ જા_ છું_ હ-ં ત- પ-ે-ા-ી જ જ-ણ-ં છ-ં- --------------------------- હું તે પહેલાથી જ જાણું છું. 0
Śuṁ ---- -h-----k-c----b---ē-āp-----ō -hō? Ś__ t___ a___ ḍ_______ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- ḍ-k-c-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ------------------------------------------ Śuṁ tamē ahīṁ ḍēkacēra bhāḍē āpī śakō chō?
Къде е ски лифтът? સ-ક--લિ--ટ ક્-ા- છ-? સ્_ લિ__ ક્_ છે_ સ-ક- લ-ફ-ટ ક-ય-ં છ-? -------------------- સ્કી લિફ્ટ ક્યાં છે? 0
Śuṁ -a-ē ---- ḍ--a--ra-bh--ē-āp- -akō --ō? Ś__ t___ a___ ḍ_______ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- ḍ-k-c-r- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- ------------------------------------------ Śuṁ tamē ahīṁ ḍēkacēra bhāḍē āpī śakō chō?
Имаш ли ски? શ----મ-ર- --થે-સ-ક-- -ે? શું ત__ સા_ સ્__ છે_ શ-ં ત-ા-ી સ-થ- સ-ક-સ છ-? ------------------------ શું તમારી સાથે સ્કીસ છે? 0
Ś-----mē---ī---ō-ī-b-āḍē-ā-ī --kō-c-ō? Ś__ t___ a___ h___ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- h-ḍ- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- -------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ hōḍī bhāḍē āpī śakō chō?
Имаш ли ски обувки? શુ--ત---- --થે -્-ી-બૂટ છ-? શું ત__ સા_ સ્_ બૂ_ છે_ શ-ં ત-ા-ી સ-થ- સ-ક- બ-ટ છ-? --------------------------- શું તમારી સાથે સ્કી બૂટ છે? 0
Śuṁ t--ē-a-īṁ -ōḍī b-āḍ- āp------ --ō? Ś__ t___ a___ h___ b____ ā__ ś___ c___ Ś-ṁ t-m- a-ī- h-ḍ- b-ā-ē ā-ī ś-k- c-ō- -------------------------------------- Śuṁ tamē ahīṁ hōḍī bhāḍē āpī śakō chō?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.