Разговорник

bg Пазаруване   »   uz Xarid qilish

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ellik tort]

Xarid qilish

Изберете как искате да видите превода:   
български узбекски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. M-- -ovg--o--o-c--m-n. M__ s____ o___________ M-n s-v-a o-m-q-h-m-n- ---------------------- Men sovga olmoqchiman. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Leki- j-d--qi-m-- --rs-. L____ j___ q_____ n_____ L-k-n j-d- q-m-a- n-r-a- ------------------------ Lekin juda qimmat narsa. 0
Може би дамска чанта? Ehti-ol, su-k-? E_______ s_____ E-t-m-l- s-m-a- --------------- Ehtimol, sumka? 0
Какъв цвят желаете? Q---i rangni--oh-----z? Q____ r_____ x_________ Q-y-i r-n-n- x-h-a-s-z- ----------------------- Qaysi rangni xohlaysiz? 0
Черен, кафяв или бял? Qo--,-ji-a-ra-g--------? Q____ j________ y___ o__ Q-r-, j-g-r-a-g y-k- o-? ------------------------ Qora, jigarrang yoki oq? 0
Голяма или малка? Ka-ta-i y--- -i--i-m-? K______ y___ k________ K-t-a-i y-k- k-c-i-m-? ---------------------- Kattami yoki kichikmi? 0
Може ли да видя тази? b--i--ors-m --y---i b___ k_____ m______ b-n- k-r-a- m-y-i-i ------------------- buni korsam maylimi 0
От кожа ли е? B--t-rim-? B_ t______ B- t-r-m-? ---------- Bu terimi? 0
Или от изкуствена материя? Y--i --a--ik-an-qi--n--nm-? Y___ p_________ q__________ Y-k- p-a-t-k-a- q-l-n-a-m-? --------------------------- Yoki plastikdan qilinganmi? 0
От кожа естествено. Al---ta- te-i. A_______ t____ A-b-t-a- t-r-. -------------- Albatta, teri. 0
Това е особено добро качество. Bu, a--iqs-, y--shi -ifa-. B__ a_______ y_____ s_____ B-, a-n-q-a- y-x-h- s-f-t- -------------------------- Bu, ayniqsa, yaxshi sifat. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. V- s--ka--aq-qat-n-ham--r---. V_ s____ h________ h__ a_____ V- s-m-a h-q-q-t-n h-m a-z-n- ----------------------------- Va sumka haqiqatan ham arzon. 0
Харесва ми. Men---y--ya--i. M____ y________ M-n-a y-q-a-t-. --------------- Menga yoqyapti. 0
Ще я взема. M-n ---- o----n. M__ b___ o______ M-n b-n- o-a-a-. ---------------- Men buni olaman. 0
Може ли евентуално да я подменя? Me- --ar-----m---ti--am -ol--i-i? M__ u_____ a___________ b________ M-n u-a-n- a-m-s-t-r-a- b-l-d-m-? --------------------------------- Men ularni almashtirsam boladimi? 0
Разбира се. A-b-t-a. A_______ A-b-t-a- -------- Albatta. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Bi- ------ ----a ----t-d------ o-ami-. B__ u_____ s____ s_______ o___ o______ B-z u-a-n- s-v-a s-f-t-d- o-a- o-a-i-. -------------------------------------- Biz ularni sovga sifatida orab olamiz. 0
Касата е там отсреща. Ka--a--p--r-t- -na u-y---a. K____ a_______ a__ u y_____ K-s-a a-p-r-t- a-a u y-r-a- --------------------------- Kassa apparati ana u yerda. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 узбекски (1-100)
Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...