Разговорник

bg Числата   »   ps شمېرل

7 [седем]

Числата

Числата

7 [ اووه ]

7 [ اووه ]

شمېرل

شمېرل

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
Аз броя: زه ش---م ز_ ش____ ز- ش-ې-م -------- زه شمېرم 0
za-š--rm z_ š____ z- š-ê-m -------- za šmêrm
едно, две, три ی- --ه---ې ی_ د__ د__ ی- د-ه د-ې ---------- یو دوه درې 0
یو -وه---ې ی_ د__ د__ ی- د-ه د-ې ---------- یو دوه درې
Аз броя до три. زه--ر-د-ې ---- --اب --م ز_ ت_ د__ پ___ ح___ ک__ ز- ت- د-ې پ-ر- ح-ا- ک-م ----------------------- زه تر درې پورې حساب کوم 0
z--t------po-- --ā- --m z_ t_ d__ p___ ḩ___ k__ z- t- d-ê p-r- ḩ-ā- k-m ----------------------- za tr drê porê ḩsāb kom
Аз продължавам да броя: ز------------رم ز_ ن__ ه_ ش____ ز- ن-ر ه- ش-ی-م --------------- زه نور هم شمیرم 0
za --r -- --yrm z_ n__ a_ š____ z- n-r a- š-y-m --------------- za nor am šmyrm
четири, пет, шест, څلو-، --ځه، ش--، څ____ پ____ ش___ څ-و-، پ-ځ-، ش-ږ- ---------------- څلور، پنځه، شپږ، 0
څ--ر--پ--ه، ش-ږ، څ____ پ____ ش___ څ-و-، پ-ځ-، ش-ږ- ---------------- څلور، پنځه، شپږ،
седем, осем, девет ا-ه-اته-نهه ا__ ا__ ن__ ا-ه ا-ه ن-ه ----------- اوه اته نهه 0
او- ا-- -هه ا__ ا__ ن__ ا-ه ا-ه ن-ه ----------- اوه اته نهه
Аз броя. ز--شمېرم ز_ ش____ ز- ش-ې-م -------- زه شمېرم 0
z- š-ê-m z_ š____ z- š-ê-m -------- za šmêrm
Ти броиш. ت--ش-یر--ک-ې ت_ ش____ ک__ ت- ش-ی-ې ک-ې ------------ ته شمیرې کوې 0
t--š---- --ê t_ š____ k__ t- š-y-ê k-ê ------------ ta šmyrê koê
Той брои. هغ--ش--ر-ه کوی ه__ ش_____ ک__ ه-ه ش-ې-ن- ک-ی -------------- هغه شمېرنه کوی 0
aǧa -m--na k-y a__ š_____ k__ a-a š-ê-n- k-y -------------- aǧa šmêrna koy
Едно. Първи. یو.--مړی. ی__ ل____ ی-. ل-ړ-. --------- یو. لمړی. 0
یو.-لم-ی. ی__ ل____ ی-. ل-ړ-. --------- یو. لمړی.
Две. Втори. دو-.---هم. د___ د____ د-ه- د-ه-. ---------- دوه. دوهم. 0
دوه.-د---. د___ د____ د-ه- د-ه-. ---------- دوه. دوهم.
Три. Трети. در------م. د___ د____ د-ې- د-ی-. ---------- درې. دریم. 0
در-- -ری-. د___ د____ د-ې- د-ی-. ---------- درې. دریم.
Четири. Четвърти. څلو-- څ-ورم. څ____ څ_____ څ-و-. څ-و-م- ------------ څلور. څلورم. 0
څلور.--لو-م. څ____ څ_____ څ-و-. څ-و-م- ------------ څلور. څلورم.
Пет. Пети. پ--ه--پن--. پ____ پ____ پ-ځ-. پ-ځ-. ----------- پنځه. پنځم. 0
پن--. پ-ځم. پ____ پ____ پ-ځ-. پ-ځ-. ----------- پنځه. پنځم.
Шест. Шести. شپږ---پږم. ش___ ش____ ش-ږ- ش-ږ-. ---------- شپږ. شپږم. 0
ش-ږ. ش--م. ش___ ش____ ش-ږ- ش-ږ-. ---------- شپږ. شپږم.
Седем. Седми. ا-و-. ا---. ا____ ا____ ا-و-. ا-و-. ----------- اووه. اووم. 0
ا-وه.-اوو-. ا____ ا____ ا-و-. ا-و-. ----------- اووه. اووم.
Осем. Осми. ا-----تمه. ا___ ا____ ا-ه- ا-م-. ---------- اته. اتمه. 0
ا-ه.-ا-م-. ا___ ا____ ا-ه- ا-م-. ---------- اته. اتمه.
Девет. Девети. نه---ن--. ن___ ن___ ن-ه- ن-م- --------- نهه. نهم. 0
نه-----م. ن___ ن___ ن-ه- ن-م- --------- نهه. نهم.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...