Разговорник

bg Сезоните и времето   »   ps موسمونه او هوا

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [ شپاړس ]

16 [ شپاړس ]

موسمونه او هوا

موسمونه او هوا

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
Това са сезоните: دا --سم-ن--دي: د_ م______ د__ د- م-س-و-ه د-: -------------- دا موسمونه دي: 0
م-س---ه -و--وا م______ ا_ ه__ م-س-و-ه ا- ه-ا -------------- موسمونه او هوا
пролет, лято, پ------ا-ړ-، پ_____ ا____ پ-ر-ی- ا-ړ-، ------------ پسرلی، اوړی، 0
م-سمون---و-ه-ا م______ ا_ ه__ م-س-و-ه ا- ه-ا -------------- موسمونه او هوا
есен и зима. م-ي--و-ژ-ي. م__ ا_ ژ___ م-ي ا- ژ-ي- ----------- مني او ژمي. 0
د----س--نه---: د_ م______ د__ د- م-س-و-ه د-: -------------- دا موسمونه دي:
Лятото е горещо. ا-ړی-ګ-م--ی. ا___ ګ__ د__ ا-ړ- ګ-م د-. ------------ اوړی ګرم دی. 0
د--م-سمونه --: د_ م______ د__ د- م-س-و-ه د-: -------------- دا موسمونه دي:
През лятото слънцето грее. لم-----و-ی -ه --سم-کې ر-ښا-- ک--ی. ل__ د ا___ پ_ م___ ک_ ر_____ ک____ ل-ر د ا-ړ- پ- م-س- ک- ر-ښ-ن- ک-ږ-. ---------------------------------- لمر د اوړی په موسم کې روښانه کیږی. 0
د- م--مو----ي: د_ م______ د__ د- م-س-و-ه د-: -------------- دا موسمونه دي:
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. په-اوړ---ې-م-ږ خ-ښ یو-چ--ت---ات---کړو. پ_ ا___ ک_ م__ خ__ ی_ چ_ ت_ ر___ و____ پ- ا-ړ- ک- م-ږ خ-ښ ی- چ- ت- ر-ت- و-ړ-. -------------------------------------- په اوړی کې موږ خوښ یو چې تګ راتګ وکړو. 0
پسر-ی- اوړی، پ_____ ا____ پ-ر-ی- ا-ړ-، ------------ پسرلی، اوړی،
Зимата е студена. ژ-ی -اړه-د-. ژ__ س___ د__ ژ-ی س-ړ- د-. ------------ ژمی ساړه دی. 0
پ-ر--- اوړی، پ_____ ا____ پ-ر-ی- ا-ړ-، ------------ پسرلی، اوړی،
През зимата вали сняг или дъжд. په-----کې واو-ه-------ان ک---. پ_ ژ__ ک_ و____ ی_ ب____ ک____ پ- ژ-ي ک- و-و-ه ی- ب-ر-ن ک-ږ-. ------------------------------ په ژمي کې واوره یا باران کیږي. 0
پ--لی- ا---، پ_____ ا____ پ-ر-ی- ا-ړ-، ------------ پسرلی، اوړی،
През зимата обичаме да стоим вкъщи. پ----ي -- مو--پ--ک---کې-پ-ت----دل ---و-. پ_ ژ__ ک_ م__ پ_ ک__ ک_ پ___ ک___ خ_____ پ- ژ-ي ک- م-ږ پ- ک-ر ک- پ-ت- ک-د- خ-ښ-و- ---------------------------------------- په ژمي کې موږ په کور کې پاتې کیدل خوښوو. 0
م-ي ------. م__ ا_ ژ___ م-ي ا- ژ-ي- ----------- مني او ژمي.
Студено е. سا-- --. س___ د__ س-ړ- د-. -------- ساړه ده. 0
م-- او ژمي. م__ ا_ ژ___ م-ي ا- ژ-ي- ----------- مني او ژمي.
Вали дъжд. باران---یږي. ب____ و_____ ب-ر-ن و-ی-ي- ------------ باران وریږي. 0
م-ي--و-ژم-. م__ ا_ ژ___ م-ي ا- ژ-ي- ----------- مني او ژمي.
Духа вятър. موسم ب-دجن دی. م___ ب____ د__ م-س- ب-د-ن د-. -------------- موسم بادجن دی. 0
اوړی-ګ-- --. ا___ ګ__ د__ ا-ړ- ګ-م د-. ------------ اوړی ګرم دی.
Топло е. هو- ---- ده. ه__ ګ___ د__ ه-ا ګ-م- د-. ------------ هوا ګرمه ده. 0
او-ی-ګ-م--ی. ا___ ګ__ د__ ا-ړ- ګ-م د-. ------------ اوړی ګرم دی.
Слънчево е. ن- د ل-ر-وړ--ګ--دی. ن_ د ل__ و_____ د__ ن- د ل-ر و-ا-ګ- د-. ------------------- نن د لمر وړانګې دی. 0
اوړی-ګر- دی. ا___ ګ__ د__ ا-ړ- ګ-م د-. ------------ اوړی ګرم دی.
Ясно е. ه----ی-ه-ښ--/-ښک-----. ه__ ډ___ ښ_ / ښ___ د__ ه-ا ډ-ر- ښ- / ښ-ل- د-. ---------------------- هوا ډیره ښه / ښکلې ده. 0
l---d -oṟy--- ---m-kê ---ā-a---gy l__ d ā___ p_ m___ k_ r_____ k___ l-r d ā-ṟ- p- m-s- k- r-ǩ-n- k-g- --------------------------------- lmr d āoṟy pa mosm kê roǩāna kygy
Какво е времето днес? نن -ر-----م------دی؟ ن_ و__ م___ څ___ د__ ن- و-ځ م-س- څ-ګ- د-؟ -------------------- نن ورځ موسم څنګه دی؟ 0
l-- d ā--y -a-m-----ê--oǩān- k-gy l__ d ā___ p_ m___ k_ r_____ k___ l-r d ā-ṟ- p- m-s- k- r-ǩ-n- k-g- --------------------------------- lmr d āoṟy pa mosm kê roǩāna kygy
Днес е студено. نن س-- سړ- د-. ن_ س__ س__ د__ ن- س-ا س-ه د-. -------------- نن سبا سړه ده. 0
l-- - -o-y -a-m-sm kê r--ā-- -ygy l__ d ā___ p_ m___ k_ r_____ k___ l-r d ā-ṟ- p- m-s- k- r-ǩ-n- k-g- --------------------------------- lmr d āoṟy pa mosm kê roǩāna kygy
Днес е топло. نن-ور- --مه-ده. ن_ و__ ګ___ د__ ن- و-ځ ګ-م- د-. --------------- نن ورځ ګرمه ده. 0
pa-āo-- k---og --- ----ê--- -ā-g -k-o p_ ā___ k_ m__ ǩ__ y_ ç_ t_ r___ o___ p- ā-ṟ- k- m-g ǩ-ǩ y- ç- t- r-t- o-ṟ- ------------------------------------- pa āoṟy kê mog ǩoǩ yo çê tg rātg okṟo

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...