Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ps په رستورانت کې 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [ یو دیرش ]

31 [ یو دیرش ]

په رستورانت کې 3

په رستورانت کې 3

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. زه--یپٹا--- -وا--. ز_ ا_______ غ_____ ز- ا-پ-ا-ز- غ-ا-م- ------------------ زه ایپٹائزر غواړم. 0
په ر-تو-ا-- ---3 پ_ ر_______ ک_ 3 پ- ر-ت-ر-ن- ک- 3 ---------------- په رستورانت کې 3
Бих искал / искала салата. زه -ل-د--و--م ز_ س___ غ____ ز- س-ا- غ-ا-م ------------- زه سلاد غواړم 0
په--س---ا------3 پ_ ر_______ ک_ 3 پ- ر-ت-ر-ن- ک- 3 ---------------- په رستورانت کې 3
Бих искал / искала супа. زه--و- -واړم ز_ س__ غ____ ز- س-پ غ-ا-م ------------ زه سوپ غواړم 0
z- ---āzr-ǧo--m z_ ā_____ ǧ____ z- ā-p-z- ǧ-ā-m --------------- za āypāzr ǧoāṟm
Бих искал / искала десерт. زه--------واړم. ز_ خ____ غ_____ ز- خ-ا-ه غ-ا-م- --------------- زه خواږه غواړم. 0
za--y--z- -o--m z_ ā_____ ǧ____ z- ā-p-z- ǧ-ā-m --------------- za āypāzr ǧoāṟm
Бих искал / искала сладолед със сметана. ز- --کری- --ه-آ-س -ر---غ-اړم. ز_ د ک___ س__ آ__ ک___ غ_____ ز- د ک-ی- س-ه آ-س ک-ی- غ-ا-م- ----------------------------- زه د کریم سره آیس کریم غواړم. 0
z---------ǧo--m z_ ā_____ ǧ____ z- ā-p-z- ǧ-ā-m --------------- za āypāzr ǧoāṟm
Бих искал / искала плодове или сирене. ز- می-ه -ا-پن-ر --ا-م. ز_ م___ ی_ پ___ غ_____ ز- م-و- ی- پ-ی- غ-ا-م- ---------------------- زه میوه یا پنیر غواړم. 0
ز---ل-د غ-اړم ز_ س___ غ____ ز- س-ا- غ-ا-م ------------- زه سلاد غواړم
Искаме да закусим. م-- ----- -- -اشته-وکړ-. م__ غ____ چ_ ن____ و____ م-ږ غ-ا-و چ- ن-ش-ه و-ړ-. ------------------------ موږ غواړو چې ناشته وکړو. 0
زه-سلا- غوا-م ز_ س___ غ____ ز- س-ا- غ-ا-م ------------- زه سلاد غواړم
Искаме да обядваме. موږ د--ر-ې---ډۍ ---ړ-. م__ د غ___ ډ___ غ_____ م-ږ د غ-م- ډ-ډ- غ-ا-و- ---------------------- موږ د غرمې ډوډۍ غواړو. 0
ز- س--- ----م ز_ س___ غ____ ز- س-ا- غ-ا-م ------------- زه سلاد غواړم
Искаме да вечеряме. م---د-شپ- ډ--- ---ړ-. م__ د ش__ ډ___ غ_____ م-ږ د ش-ې ډ-ډ- غ-ا-و- --------------------- موږ د شپې ډوډۍ غواړو. 0
زه--و- --اړم ز_ س__ غ____ ز- س-پ غ-ا-م ------------ زه سوپ غواړم
Какво желаете за закуска? د ناشت---پ-ره څه-غواړې؟ د ن____ ل____ څ_ غ_____ د ن-ش-ې ل-ا-ه څ- غ-ا-ې- ----------------------- د ناشتې لپاره څه غواړې؟ 0
ز- سو- -و--م ز_ س__ غ____ ز- س-پ غ-ا-م ------------ زه سوپ غواړم
Хлебчета с мармалад и мед? د --م -- شاتو-س---ډوډ-؟ د ج__ ا_ ش___ س__ ډ____ د ج-م ا- ش-ت- س-ه ډ-ډ-؟ ----------------------- د جام او شاتو سره ډوډۍ؟ 0
ز- س-پ--و-ړم ز_ س__ غ____ ز- س-پ غ-ا-م ------------ زه سوپ غواړم
Печени филийки със салам и сирене? د-س---- ا- --ی---ره ټ-سټ؟ د س____ ا_ پ___ س__ ټ____ د س-س-ج ا- پ-ی- س-ه ټ-س-؟ ------------------------- د ساسیج او پنیر سره ټوسټ؟ 0
ز-----ږه--واړ-. ز_ خ____ غ_____ ز- خ-ا-ه غ-ا-م- --------------- زه خواږه غواړم.
Сварено яйце? پخ---وې----؟ پ__ ش__ ه___ پ-ه ش-ې ه-ۍ- ------------ پخه شوې هګۍ؟ 0
زه -واږ--غو-ړم. ز_ خ____ غ_____ ز- خ-ا-ه غ-ا-م- --------------- زه خواږه غواړم.
Яйце на очи? ی-- -خه-هګ-؟ ی__ پ__ ه___ ی-ه پ-ه ه-ۍ- ------------ یوه پخه هګۍ؟ 0
ز---و-ږه --اړ-. ز_ خ____ غ_____ ز- خ-ا-ه غ-ا-م- --------------- زه خواږه غواړم.
Омлет? آ-ل--؟ آ_____ آ-ل-ټ- ------ آملېټ؟ 0
z----kry---ra ys -r-- ǧoāṟm z_ d k___ s__ y_ k___ ǧ____ z- d k-y- s-a y- k-y- ǧ-ā-m --------------------------- za d krym sra ys krym ǧoāṟm
Моля, още едно кисело мляко. ی--ب--مستې- م--با-ي-و-ړ-. ی_ ب_ م____ م______ و____ ی- ب- م-ت-، م-ر-ا-ي و-ړ-. ------------------------- یو بل مستې، مهرباني وکړئ. 0
za---k--m sra-y- k--m ǧoā-m z_ d k___ s__ y_ k___ ǧ____ z- d k-y- s-a y- k-y- ǧ-ā-m --------------------------- za d krym sra ys krym ǧoāṟm
Моля, още сол и черен пипер. ن-ر -ا--ه او -ر----ه--ا----ک--. ن__ م____ ا_ م___ م______ و____ ن-ر م-ل-ه ا- م-چ- م-ر-ا-ي و-ړ-. ------------------------------- نور مالګه او مرچ، مهرباني وکړئ. 0
za - -r-m-s-a ys-krym---ā-m z_ d k___ s__ y_ k___ ǧ____ z- d k-y- s-a y- k-y- ǧ-ā-m --------------------------- za d krym sra ys krym ǧoāṟm
Моля, още една чаша вода. مه-ب-ن--وکړ- یو -- ګیلا- --ب-. م______ و___ ی_ ب_ ګ____ ا____ م-ر-ا-ي و-ړ- ی- ب- ګ-ل-س ا-ب-. ------------------------------ مهرباني وکړئ یو بل ګیلاس اوبه. 0
زه --وه--ا پ-یر غوا--. ز_ م___ ی_ پ___ غ_____ ز- م-و- ی- پ-ی- غ-ا-م- ---------------------- زه میوه یا پنیر غواړم.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 пущу (1-100)
Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!