Разговорник

bg Задаване на въпроси 1   »   ps پوښتنه کول

62 [шейсет и две]

Задаване на въпроси 1

Задаване на въпроси 1

62 [ دوه شپیته ]

62 [ دوه شپیته ]

پوښتنه کول

poǩtna kol

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
уча زد- --ل ز__ ک__ ز-ه ک-ل ------- زده کول 0
p-ǩt-a-kol p_____ k__ p-ǩ-n- k-l ---------- poǩtna kol
Учениците учат ли много? ای----ه کون----یر -ه-زده ک-ي؟ ا__ ز__ ک____ ډ__ څ_ ز__ ک___ ا-ا ز-ه ک-ن-ي ډ-ر څ- ز-ه ک-ي- ----------------------------- ایا زده کونکي ډیر څه زده کوي؟ 0
p---na--ol p_____ k__ p-ǩ-n- k-l ---------- poǩtna kol
Не, те учат малко. ن-،--و---ږ -- -د- -وي. ن__ د__ ل_ څ_ ز__ ک___ ن-، د-ی ل- څ- ز-ه ک-ي- ---------------------- نه، دوی لږ څه زده کوي. 0
ز-- -ول ز__ ک__ ز-ه ک-ل ------- زده کول
питам پوښت-ه پ_____ پ-ښ-ن- ------ پوښتنه 0
ز-ه--ول ز__ ک__ ز-ه ک-ل ------- زده کول
Често ли питате учителя? ت-س- خ-ل--عل- -ه ډ-ر- پ-ښت-ې--وئ ت___ خ__ م___ ن_ ډ___ پ_____ ک__ ت-س- خ-ل م-ل- ن- ډ-ر- پ-ښ-ن- ک-ئ -------------------------------- تاسو خپل معلم نه ډیرې پوښتنې کوئ 0
زده-ک-ل ز__ ک__ ز-ه ک-ل ------- زده کول
Не, аз не го питам често. نه،-ز----ثرا -ه هغ--نه -و-ت-ه-نه کو-. ن__ ز_ ا____ ل_ ه__ ن_ پ_____ ن_ ک___ ن-، ز- ا-ث-ا ل- ه-ه ن- پ-ښ-ن- ن- ک-م- ------------------------------------- نه، زه اکثرا له هغه نه پوښتنه نه کوم. 0
ا-ا زده ک--کي ډ-ر-څه ز-ه-ک-ي؟ ا__ ز__ ک____ ډ__ څ_ ز__ ک___ ا-ا ز-ه ک-ن-ي ډ-ر څ- ز-ه ک-ي- ----------------------------- ایا زده کونکي ډیر څه زده کوي؟
отговарям ځ-اب ځ___ ځ-ا- ---- ځواب 0
ای---ده کو-کي---ر-څه---ه ک--؟ ا__ ز__ ک____ ډ__ څ_ ز__ ک___ ا-ا ز-ه ک-ن-ي ډ-ر څ- ز-ه ک-ي- ----------------------------- ایا زده کونکي ډیر څه زده کوي؟
Отговорете, моля. مهربا-ی----ه ځ-ا---ا--ه. م______ و___ ځ___ ر_____ م-ر-ا-ی و-ړ- ځ-ا- ر-ک-ه- ------------------------ مهربانی وکړه ځواب راکړه. 0
ای--ز-ه--ونکي --- څ--زد- -و-؟ ا__ ز__ ک____ ډ__ څ_ ز__ ک___ ا-ا ز-ه ک-ن-ي ډ-ر څ- ز-ه ک-ي- ----------------------------- ایا زده کونکي ډیر څه زده کوي؟
Аз отговарям. ز- ---ځواب -ر-ړم. ز_ ب_ ځ___ د_____ ز- ب- ځ-ا- د-ک-م- ----------------- زه به ځواب درکړم. 0
ن-،-د-ی--ږ--ه-زد---و-. ن__ د__ ل_ څ_ ز__ ک___ ن-، د-ی ل- څ- ز-ه ک-ي- ---------------------- نه، دوی لږ څه زده کوي.
работя ک-ر ک__ ک-ر --- کار 0
ن-،-د-ی ---څه زد- ---. ن__ د__ ل_ څ_ ز__ ک___ ن-، د-ی ل- څ- ز-ه ک-ي- ---------------------- نه، دوی لږ څه زده کوي.
Той работи ли сега? ای- --- او----ر کوي؟ ا__ ه__ ا__ ک__ ک___ ا-ا ه-ه ا-س ک-ر ک-ي- -------------------- ایا هغه اوس کار کوي؟ 0
ن-- -وی-لږ-څ---ده----. ن__ د__ ل_ څ_ ز__ ک___ ن-، د-ی ل- څ- ز-ه ک-ي- ---------------------- نه، دوی لږ څه زده کوي.
Да, той работи сега. هو، --ه-ا-س ک-- -و-. ه__ ه__ ا__ ک__ ک___ ه-، ه-ه ا-س ک-ر ک-ي- -------------------- هو، هغه اوس کار کوي. 0
پ--ت-ه پ_____ پ-ښ-ن- ------ پوښتنه
идвам ر-ځي ر___ ر-ځ- ---- راځي 0
پوښت-ه پ_____ پ-ښ-ن- ------ پوښتنه
Идвате ли? را--؟ ر____ ر-ځ-؟ ----- راځه؟ 0
پ-ښ-نه پ_____ پ-ښ-ن- ------ پوښتنه
Да, веднага идваме. هو---و---ه ه-ت- ---ا--. ه__ م__ ب_ ه___ ژ______ ه-، م-ږ ب- ه-ت- ژ-ر-ش-. ----------------------- هو، موږ به هلته ژرراشو. 0
tā-o-------l- n- ---ê--o-tnê--o t___ ǩ__ m___ n_ ḏ___ p_____ k_ t-s- ǩ-l m-l- n- ḏ-r- p-ǩ-n- k- ------------------------------- tāso ǩpl malm na ḏyrê poǩtnê ko
живея اوس-دل ا_____ ا-س-د- ------ اوسېدل 0
t----ǩp- m-l- na--yrê -oǩ-nê--o t___ ǩ__ m___ n_ ḏ___ p_____ k_ t-s- ǩ-l m-l- n- ḏ-r- p-ǩ-n- k- ------------------------------- tāso ǩpl malm na ḏyrê poǩtnê ko
В Берлин ли живеете? ا-- ت-سو-پ----ل-- ---ا--ی-ئ؟ ا__ ت___ پ_ ب____ ک_ ا______ ا-ا ت-س- پ- ب-ل-ن ک- ا-س-ږ-؟ ---------------------------- ایا تاسو په برلین کې اوسیږئ؟ 0
t-s- ǩ-- malm-n- ḏ-----o-t-ê -o t___ ǩ__ m___ n_ ḏ___ p_____ k_ t-s- ǩ-l m-l- n- ḏ-r- p-ǩ-n- k- ------------------------------- tāso ǩpl malm na ḏyrê poǩtnê ko
Да, аз живея в Берлин. هو، ز- په برلین --------کو-. ه__ ز_ پ_ ب____ ک_ ژ___ ک___ ه-، ز- پ- ب-ل-ن ک- ژ-ن- ک-م- ---------------------------- هو، زه په برلین کې ژوند کوم. 0
na z- āks---l--a-a--a poǩ-n- n---om n_ z_ ā____ l_ a__ n_ p_____ n_ k__ n- z- ā-s-ā l- a-a n- p-ǩ-n- n- k-m ----------------------------------- na za āksrā la aǧa na poǩtna na kom

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 пущу (1-100)
Няма намерено видео!

Който иска да говори трябва да пише!

Изучаването на чужди езици не винаги е лесно. Обучаващите се често намират говоренето особено трудно в началото. Много от тях нямат смелостта да произнесат изреченията на новия език. Те твърде много се страхуват да не допуснат грешки. При такъв тип хора, писането може да бъде решение на проблема. Защото, който иска да се научи да говори добре трябва да пише колкото можеповече! Писането ни помага да се адаптираме към новия език. Има много причини за това. Писането е различно от говоренето. То е много по-сложен процес. Когато пишем, ни е нужно повече време, за да преценим кои думи да използваме. По този начин нашият мозък работи с новия език по-интензивно. Ние също така сме много по-спокойни, когато пишем. Никой не очаква нашия отговор. Така че ние бавно губим страха от езика. Освен това, писането насърчава творчеството. Ние се чувстваме по-свободни и си играем повече с новия език. Писането също ни дава повече време, отколкото говоренето. И подпомага запаметяването! Но най-голямото предимство на писането е безличната форма. Което означава, че ние можем внимателно да изследваме резултата от нашия подбор на думи. Виждаме всичко ясно пред себе си. По този начин в самия процес можем да определим грешките си и да се поучимот тях. Какво пишете на новия език теоретично не е важно. Това, което е важно е редовното формулиране на писмени изречения. Ако искате да се упражнявате, бихте могли да потърсите приятел за кореспонденция в чужбина. А след това да се срещнете лично някой път. И ще се уверите: сега говоренето ще е много по-лесно!