Разговорник

Езиците и поговорките

Във всеки език има поговорки. По този начин , поговорките са важна част от националната идентичност. Поговорките разкриват нормите и ценностите на дадена държава. Тяхната форма е общоизвестна и фиксирана, и не подлежи на промяна. Поговорките винаги са кратки и стегнати. Метафорите често се използват в тях. Много поговорки също са поетично построени. Повечето поговорки ни дават съвети или правила на поведение. Но някои поговорки също таят и очевидна критика. Поговорките също често използват стереотипи. Така че те могат да описват някои типични черти на други страни или хора. Поговорките имат дълга традиция. Аристотел ги възхвалява като кратки философски трактати. Те са важно стилистично средство в реториката и литературата. Това, което ги прави специални, е, че те винаги остават актуални. В лингвистиката има дисциплина, която е посветена само на тях. Голяма част от поговорките съществуват в няколко езика. По този начин те могат да бъдат лексикално идентични. В тези случаи, говорещите на различни езици използват едни и същи думи. Bellende Hunde beißen nicht, Perro que ladra no muerde. (DE-ES) Други поговорки са семантично сходни. Което означава, че една и съща идея се изразява с помощта на различни думи. Appeler un chat un chat, Dire pane al pane e vino al vino. (FR-IT) Така поговорките ни помагат да разбираме другите хора и култури. Най- интересни са поговорките, които се срещат по целия свят. Тези, които са за "големите" теми на човешкия живот. Тези поговорки отразяват универсални преживявания. Те показват, че всички сме еднакви - без значение на какъв език говорим!